Британска изследователска сонда, която се намирала в стратосферата по време на метеорния поток Персеиди, се върнала на Земята с микроскопични частици водорасли по стените.
Според астробиолога Чандра Викрамасингх „те може да са дошли при нас само от Космоса”.
В свое изследване, представено миналия месец на конференцията „Инструменти, методи и мисии за астробиологията” в Сан Диего, Калифорния, неговият екип издигнал теорията, че подобни семена на живота постоянно се пренасят между планетите благодарение на астероиди, комети и други космически обекти.
„Биологични компоненти от такъв род преди никога не са срещани в стратосферата – казва Викрамасингх, цитиран от Daily Mail. – Сред тях са такива, които вероятно са колонии от ултрамалки бактерии, и два необичайни отделни организма – фрагмент от инфузорна черупка и 200-микронна частица, преплетена с биолента и билогични нишки.”
Присъствието на живот в стратосферата отново повдига теорията за панспермията – разпространена астробиологична хипотеза, че животът се е зародил благодарение на странстващи микроорганизми, които „оплождат” планетите. Според тази теория животът на Земята не е резултат на спонтанно възникване, а е донесен на планетата от Космоса. В теорията на панспермията извънземният живот не е възможност, а необходимост.
„При сегашното ни ниво на разбиране на процесите на биологичния пренос пътешествието от повърхността на планетата в стратосферата е невъзможно, тъй като на Земята в момента отсъстват мощни вулканични изригвания, благодарение на които това би могло да се случи – обяснява Викрамасингх. – Ако не съществува механизъм за пренос на такива частици от долу на горе, следва да се предполага, че те са донесени в нея отвън и се насочват към Земята.”
Подобно откритие преди няколко дни се завъртяло из медиите, когато учените обявили, че анализ на частиците от метеорит през 2012 година показал присъствието на множество органични молекули.
Според изследователите тяхната природа е доста сходна със състава на хипотетичната пребиотична супа – химичен прекурсор на органичния живот. Както и водораслите на Викрамасингх, тези молекули представляват рудиментарно свидетелство, че не сме сами във Вселената.
