Свикнали сме да си представяме мозъка като набор специализирани зони, всяка от които отговаря за една или друга функция. В някои случаи наистина е така – никой не се съмнява, че амигдалата например наистина се занимава с обработка на емоциите, а хипокампът работи с паметта. А ако става дума за кората на мозъка, то нещата там не са толкова еднозначни.
Дейвид Александър от Католическия университет в Льовен (Белгия) и колегите му са публикували статия в сп. NeuroImage, от която следва, че делението на кората на мозъка на функционални зони е доста условно. Въпросното деление е възникнало поради това, че учените обикновено предпочитат да изследват мозъка на локално ниво, в малки мащаби, без да обхващат цялата кора.
Както е известно, мозъчната кора се дели на полета на Бродман – струпване на клетки, които се различават една от друга по строеж и функции. Но е очевидно, че полетата на Бродман са съединени едно с друго и независимо от различията в строежа не може да се говори, че между тях съществува строга функционална разлика и че едно поле отговаря например само за речта, а друго – само за обонянието.
Изследователите опитали с енцефалограма да проследят активността на цялата кора едновременно (при болни от епилепсия). Когато в мозъка им постъпвал някакъв дразнител или информация, активността на кората не се ограничавала с един участък, отговорен за този род конкретна информация – възбудата се разпростирала като вълнà по целия мозък. Времето, което било необходимо на тази вълнà, за да премине през цялата кора, било 125 милисекунди.
Известна особеност на активността в зоните на Бродман можело да се забележи, но тя се появявала след анализа на много вълни на активност. Тоест след множествената реакция на дразнителя можело да се забележи, че в дадено място бягащата вълна често се оказва „по-висока”, отколкото в други области – тоест в зона на Бродман.
Освен това всяка вълнà на активност, преминаваща по кората, имала индивидуален рисунък. Ако човек изпълнява дадени повтарящи се действия (например тропа с пръсти), то в този случай може ясно да се установи активност на моторния център. Но всяко индивидуално действие се съпровождало от вълнà активност, която не приличала на другите. Такава разлика може да е свързана например с това, че човек мисли за нещо в този момент, нещо си спомня, че се появява нова мотивация за действия, макар че самият характер на действията остава предишният.
Резултатите от работата не опровергават съществуването на функционални зони в мозъчната кора. Просто не е необходимо прекалено да се опростява ситуацията и да се смята, че всяка активност в мозъка е строго регламентирана и разписана по „отдели” и че докато един от тях работи, другите си почиват.
Всяка мисъл и действие предизвикват активността на цялата кора, но в дадени участъци тази активност статистически ще е по-висока.
Източник: Католически университет в Льовен
