Останки от древно блато са консервирани в стъкло, образувано вследствие на падане на метеорит.
Откритието за първи път позволило да се открият следи от живот, успял да преживее въздействието на високата температура и екстремното налягане при влизане в атмосферата.
Изследването прибавя тежест към хипотезата, твърдяща, че микробите могат да пътешестват върху космически обекти и да „засяват” Слънчевата система.
Астробиолозите отдавна смятат, че прости форми на живот може да са пристигнали на Земята с метеорити, а наземните микроорганизми, съществуващи в най-ранния стадий от развитието на нашата планета, може да са се втурнали в Космоса заедно с изхвърлени от нея части.
Марсианските метеорити падат на Земята заедно с фрагменти от почвата. Теоретичните изчисления показват, че и някога отделили се от Земята фрагменти вероятно са имали достатъчно енергия, че да се отправят например към Юпитер или Сатурн. Подобна концепция се нарича панспермия. Тя включва и предположението, че органичните съединения, необходими за живот, са способни да преживеят както високите температури и налягането, така и „аварийното кацане”.
Доказателства за тази теория били открити в околностите на кратера Дарвин в Тасмания – образувание с диаметър 1,2 км, формирано в резултат на удар от космическо тяло преди около 800 000 години.
Така нареченото дарвинско стъкло се е образувало по време на разтопяването на каменните отломки, разхвърляни на територия от 400 квадратни километра около кратера. Кирън Торес Хауърд от университета на Тасмания изучил състава на това стъкло и разпределението на вещества в него в докторската си дисертация.
При по-внимателен анализ с рентгенова дифракция той открил, че стъклото е пронизано от малки сферични образувания и е осеяно с геометрично правилни „джобчета”, които може да се сравнят с клетки от пчелна пита.
Изображение на образуванията в дарвинското стъкло, получено с метода рентгеново поглъщане. Тъмните петна са джобчетата, подобни на пчелна клетка. Те вероятно са се образували при изпаряване на водата.
© Kieren Torres Howard
Хауърд и колегите му натрошили стъклото и с игла извадили дребните образувания, най-голямото от които било с диаметър около 200 микрометра. Химичният анализ показал, че тези образувания са богати на органични материали, подобни на тези, които може да се открият в блатния торф, включително целулозни и полимерни съединения, които присъстват в състава на листата на растенията.
Предишни образци, открити на територията на кратера (включително останки от ракообразни, които се смята, че са на около милион години), дали основания да се предположи, че в този регион преди падането на космическото тяло е имало блато или тропическа гора.
Екипът на Хауърд смята, че метеоритът се е ударил в Земята и е разтопил някои от горните слоеве, което е довело до образуването на стъклото. Вероятно по време на удара температурата на метеорита е достигала 1700 градуса по Целзий. Растителната маса е била заключена в това разтопено стъкло. Водата и другите летящи съединения, съдържащи се в растенията, са се изпарили незабавно, произвеждайки пяна, която в процеса на охлаждане е застинала вътре във вид на джобчета, подобни на клетки от пчелна пита.
Изглежда, че органичните останки са се съхранили в стъклото почти недокоснати. От това учените правят извод, че извънземните микроскопични съединения може да са преживели сблъсъка на космическото тяло с планетата. Впрочем намиращите се в метеорита организми са защитени от космическото лъчение и от други пагубни въздействия.
По-подробно за изследването можете да прочетете в Nature Geoscience
