Не е нужно да си учен, за да забележиш, че човешките тела са вариации на тема една глава, четири крайника и вътрешни органи, разположени на едни и същи места. Но защо толкова се различаваме по форма и размери? Доколко сме еднакви и в какво сме уникални? И изобщо как ще изглежда човекът на бъдещето?
Тези въпроси задава журналистката от сп. New Scientist Каролин Уилямс. Нека да видим какви отговори е получила тя.
Разликата между средния представител на племето мбути от Конго и средния холандец е почти половин метър (137 и 184 см съответно). Това са най-ниската и най-високата нация в света. Всички останали народи са нещо средно между тях. Например колкото до европеидната раса като цяло, то жените средно достигат 165 см, а мъжете – 178 см.
Ръстът е резултат от сложна смесица от генетични признаци, върху които се наслагват храненето и здравословното състояние в началото на живота. Нашите предци, живели в африканските равнини преди 1,9 млн. г., са могли да се похвалят с висок ръст – около 183 см, а също с дълги крака и тесни скелети, което вероятно е било отговор на необходимостта някак да се охлаждат по време на продължителните пътешествия под палещото слънце. Когато се заселили близо до полюсите, хората са придобили по-къси тела, с широки ребра и таз – вероятно за да намалят площта, от която се губи топлина. А в тропиците живеят най-малките хора – за да намаляват производството на топлина от организма.
Това са най-общите фактори, определящи ръста на човека. За по-точна прогноза погледнете семейството си. Генетиката определя 80% от ръста. За останалите 20% отговаря храненето – особено в първите две години от живота, и това количество енергия, което изразходва младият организъм в борба с болестите, когато заедно с това е трябвало да расте.
Тези 20% обясняват защо разумният човек като биологичен вид с времето става все по-висок. Например средният холандец през 1990 г. е бил с 16 см по-висок от своя прародител от 1860 г. – благодарение на добрата храна и развитата система за здравеопазване. В същото време скоростта на ръста на Запад се е забавила, намеквайки, че има предел, над който гените не ни позволяват да се издължаваме дори в идеални условия.
По маса и форма на телата се различаваме още повече. Според някои оценки теглото варира с около 50%, дори ако не се вземат под внимание пигмейските народности. В същото време из цялата планета днес се наблюдава една и съща тенденция за формата на тялото и тя не може да се нарече здравословна. Изследване на най-бедните страни (Бангладеш, Гватемала, Индия и т.н.) сочи, че дори там индексът на телесната маса (ИТМ) се увеличава. Основно това е свързано с факта, че богатите хора дебелеят по-бързо, отколкото бедните слабеят.
Но измерванията на ИТМ не дават адекватна представа за големината на талията. През 2002 г. станало ясно, че макар децата от 1990 г. да имат същото отношение на масата към ръста в сравнение с децата от 1970 г., при тях мазнините са с 23% повече, а мускулите – с 3,2% по-малко. Обнадеждаващо е единствено това, че в САЩ, Великобритания, Испания, Швеция и Швейцария показателите на мазнините в последно време са започнали да намаляват.
Залогът на нашата неуязвимост пред лицето на изпитанията се заключава в това, че ние се раждаме много различни. Изследвания на близнаци сочат, че дори тези от нас, които се появяват на бял свят с идентичен набор гени, скоро започват все по-силно да се различават един от друг. Не става въпрос само за това, че гените избират различни пътища поради случайни мутации, грешки и епигенетични промени, но и за това, че самото положение в майчинската утроба влияе на това как растат и се развиват тъканите. Освен това много части от тялото се формират почти толкова случайно, както и гените. Накратко в нашия вид винаги остава голямо пространство за маневри.
Да вземем ириса на окото. Мускулите, сухожилията и кръвоносните съдове се смесват по уникален начин в очите ни. Двете огледала на душата ви се различават едно от друго също така, както и от очите на другите хора. Вероятността да се сбъркат две очи е 1 на 200 млрд., затова разпознаването на човека по ириса е най-сигурният начин в биометрията.
Всъщност повечето изследвания, посветени на вариациите на човешкото тяло, засега се концентрират върху чертите, които се използват в биометрията. Освен ириса това са пропорциите на лицето, формата на ушите и разбира се, отпечатъците на пръстите. В действителност голяма е вероятността да се различаваме абсолютно във всичко – от формата и размера на пъпа до разположението на вътрешните органи и зърната на гърдите.
Източник: NewScientist
