Останки от древен храм, както и множество ритуални съдове са открити в тропическите гори на Белиз.
Заобиколеното от карстови езера удивително съоръжение може да разкаже много за тайнствения култ към водата и обстоятелствата около угасването на величието на цивилизацията на маите.
Белиз е малка държава в Централна Америка, по протежението на Карибско море южно от полуостров Юкатан. Голяма част от територията на страната заемат низини, покрити с многобройни езера и блата.
Географията е предопределила митологията на маите. Индианците са вярвали, че в стари времена на Земята е имало потоп и карстовите езера – така наречените сенотета, толкова широко разпространени по тези краища – са свидетелства за предишната „голяма вода“.
Археолози под ръководството на Лиза Лусеро от университета на Илинойс от 2010 година изследват мястото Кара Бланка, запокитено в дебрите на тропическите гори, на около 70 км западно от столицата на Белиз. Новата находка на археолозите е способна да разкаже много за разцвета и упадъка на древните маи.
„Хората са идвали тук, за да се пречистят и да принасят дарове на боговете – казва д-р Лусеро. Това е било специално място, имащо сакрално значение за целия народ.“
Районът Кара Бланка е цяла група сенотета, представляващи няколко десетки пълни с вода падини с различен размер и дълбочина. Откритото тук култово съоръжение е получило името „Храм на водата“ неслучайно. Изследователите смятат, че идващите в храма са се покланяли на Чаак – повелител на мълниите, водата и дъжда. Броят на приношенията зависел от времето – колкото по-сушаво ставало, толкова повече били даровете.
На дъното на 60-метровото езеро водолазите открили голямо количество ритуални керамични изделия с различна форма и размер. Повечето съдове са покрити с изображения на вълни, спирали и дори животни, например ягуар, който се асоциирал с пещерите и водата.
Изследване на развалините на храма показало, че подът му е бил покрит с нещо като килим от множество отломки от керамика, отново извлечени от дъното на водоема. Стените на съоръжението са били направени от добит тук варовиков туф.
Специалистите смятат, че детайлното изучаване на древното съоръжение и неговите околности ще позволи да се изяснят причините за упадъка на цивилизацията на маите. Известно е, че през IX-X век много от големите градове на индианците са опустели и в момента на пристигането на европейците културата на маите е била в упадък.
За една от главните причини на масовото напускане се смята сушата, връхлетяла Централна Америка в този период. Проведени преди няколко години изследвания на пещерни сталагмити позволили да се изучи климатичната история на региона. Съпоставяйки състоянието на климата с разкопките, учените направили корелация – нивото на културния подем е съвпадало с увеличената влажност, а кризата – с период на суша.
Свидетелства на желанието да умилостивят боговете по време на суша вече са откривани в друго важно сеноте, разположено в древния град Каракол под една от най-големите пирамиди. Смята се, че многогодишна суша е довела до засилване на култа към боговете на водата.
Сега учените се опитват да определят времето на образуване на езерата, както и да разберат в какъв период от историята на маите е бил построен „Храмът на водата“. За тази цел те използват образци дървесина от дъното на сенотето, които специалистите се готвят да подложат на радиовъглеродна датировка.
Детайли от изследването на „Храма на водата“ ще бъдат публикувани скоро в изданието Cambridge Archaeological Journal.
