Холографската Вселена

Преди половин век тази хипотеза била характеризирана с фразата на Нилс Бор „безумна идея”, без да влагат в това положителния смисъл, даден й от автора. Сега привържениците й стават все повече, макар че много от тях не успяват да приемат откачената хипотеза изцяло.

А изцяло тази хипотеза е изложена в труд, появил се преди години по книжните лавици и носещ загадъчното име „Холографската Вселена”. Ако всичко, казано в нея, е вярно, значи ние живеем нов, загадъчен и удивителен свят. Ще се опитаме да изложим основните положения.

Всичко започва със загадката на квантовата физика – физиката на елементарните частици. Оказва се, че електронът и другите елементарни частици имат удивителна способност – да се държат като частица, имаща определена маса, и като вълна – електромагнитно поле без никаква маса. Това не можело да бъде обяснено и много години учените му давали термина „дуализъм на природата” – способност на природните явления да встъпват едновременно в два образа.

А след това се появила още една загадка. Оказало се, че върху резултатите на експериментите с елементарни частици влияе, грубо казано, личността на експериментатора. Впечатлението било такова, че хората със своето съзнание неволно задвижвали природата под себе си и постигали необходимия резултат. Въпросът за научна обективност в този случай изобщо не стоял. И накрая направо главозамайващо било откритието, че електронът и неговите „колеги” се държат като частици само в присъствието на учения, провеждащ експеримента.

Ако никой не ги гледа, те са вълна. А това означава, че човек наистина волно или неволно ръководи природните явления. И това довело до извод не само шокиращ, но и страшен: ние живеем в свят, който може да се измени под влиянието на странична воля. Наистина, всичко се състои от атоми, атомите – от елементарни частици, и ако те изведнъж се превърнат във вълна, която няма маса… Тогава всичко буквално ще отлети като вятър. А може би го няма това всичко? Такава идея, навярно най-безумната от всички безумни, е издигнал „бащата на атома” Нилс Бор.

Той смятал, че елементарните частици, а следователно целият заобикалящ ни свят, съществува само когато го гледаме. Срещу това възроптали друг гений – Алберт Айнщайн, и неговите ученици Розен и Подолски, публикували статия, доказваща, че светът все пак съществува независимо от това виждаме го, или не.

Много години физиците се опитвали да разгадаят тези феномени. В хипотезите, една от друга по-безумни, нямало недостатъци. Но всички рекорди счупил Дейвид Бом, професор от Лондонския университет, един от изявените специалисти в областта на квантовата физика. Той смята, че светът, в който живеем, нашата всекидневна реалност всъщност е само илюзия, наподобяваща холографско изображение.

Под нея се намира по-дълбокият ред на битието – безпределното и начално ниво на реалността, от което се раждат всички обекти и включително видимостта на нашия физически свят, аналогично на това как от парче холографска лента се ражда пълно изображение.

Или по-просто казано: светът, в който живеем, е холограма на явления и събития, имащи място някъде в далечните, възможно много далечните дълбини на Космоса. И също е възможно тези явления и събития да не се случват в действителност, а просто да действат по предварително подготвен сценарий във вид на холограми на Земята.

Бом не е първият, изказвал тази идея. Дълго преди него немският философ от XVIII век Имануел Кант е твърдял, че живеем в илюзорен свят, че всичко съществува само защото го виждаме. А когато не го виждаме, го няма. През XX век Нилс Бор довел докрай тази идея, свеждайки я към елементарните частици, като предположил, че те вероятно имат материална същност не само в лабораториите под погледа на експериментаторите, а и във всекидневния живот, просто защото наблюдаваме околния свят. Нито Кант, нито Бор са казвали нещо за холограма, вероятно защото по тяхно време тя още не е била открита.

Няколко думи за холограмата. На всички ни е известна и вече никого не удивлява уникалната способност на лазерния лъч да записва и възпроизвежда триизмерни образи.

Първият, подхванал и подкрепил идеята на Бом, не е физик, а неврофизиолог – Карл Прибрам от Станфордския университет. Дълги години той, както и други изследователи, търсел в мозъка участък, отговарящ за паметта, и не го намирал. Създавало се впечатлението, че паметта е във всичко, което съставлява живота, съдържа се във всяка част, всяка клетка от мозъка. Само дето това не можело да бъде.

Но когато Прибрам се запознал с хипотезата на Бом, той разбрал – може би и с паметта е така, ако тя е холограма на събития, случващи се на друго място. Тогава всяка мозъчна частица, като холографска лента, съдържа отговора на въпроса за миналото.