Ако на човечеството му предстои да колонизира звездите, земляните ще тръгнат на пътешествия, продължаващи столетия, и ще създават семейства по пътя. Ще можем ли да раждаме деца в Космоса?
„Марс – пее сър Елтън Джон в песента Rocket Man – не е място, където биха могли да растат вашите деца.“ (В песента са описани преживяванията на астронавт, който е принуден да се раздели със семейството си заради полет до Марс. Песента е написана през 1992 г. от поета Бърни Топин, многогодишен съавтор на сър Елтън, под впечатление от сборника разкази на американския фантаст Рей Бредбъри.)
Може би сър Елтън няма опит като този на НАСА, но правотата му не може да се отрече. На Марс не само е „студено като в ада“, но тази планета е и лишена от въздух, и безплодна. Рижавата ѝ почва, безжизнените долини и голите планини постоянно са обвити в оранжеви мъгли.
Но така или иначе, изглежда, човечеството си е поставило за цел да уседне именно на Марс. Ако всичко мине по план, в края на краищата е вероятно след около петдесет години колонизатори да заживеят там.
А след две-три столетия хората може да си летят със звездолети с ядрени енергийни установки, които след няколко поколения ще се доберат до близките обитаеми планети. Тези пионери или пилигрими, ако щете, ще започнат нов живот извън пределите на Земята.
За да се окажат успешни новите човешки цивилизации, пътешествениците неизбежно трябва да се обзаведат със семейства.
„Ако възнамеряваме да си осигурим бъдеще в Космоса, няма да се разминем с шепа астронавти. Ще го усвояват цели общества от хора – казва Камерън Смит от университета на Портлънд, щата Орегон. – По друг начин няма да се справим.“ Но има ли наистина бъдеще подобен проект?
Едновременно с изучаването на историята на колонизацията на земните континенти от човечеството Смит е публикувал и изследване как ще еволюират човешките общества (както във физически, така и в културен план), след като напуснат родната планета.
Преди да планираме колония на Марс или строителство на кораби за междузвездни пътешествия с екипажи от представители на няколко поколения, следва да се замислим над това как да раждаме и възпитаваме извънземни деца, смята Смит.
Дори зачатието на дете може да се окаже невъзможно в Космоса, което веднага да постави кръст на всякакви планове за създаването на космически колонии. Половият акт в безвъздушно пространство е напълно осъществим от гледна точка на механиката, но доста по-неясно е дали ще доведе до зачеване.
Доказано е, че космическите полети се отразяват пагубно на здравето, но тяхното въздействие върху репродуктивната система още не е изучено напълно. Ограничени изследванията, провеждани досега, позволяват да се предположи, че микрогравитацията нарушава хормоналните процеси в организма, а космическата радиация нанася вреда на развитието на зародиша.
Япония изучава един от аспектите на проблема на Международната космическа станция в рамките на експеримент под интригуващото название „Космическо дете“. Учените изпращат за няколко месеца на борда на МКС замразена сперма на мишки, за да изучат въздействието на космическите условия върху способността за размножаване на бозайниците.
И все пак на повърхността на Марс или в условията на изкуствена гравитация на борда на космически кораб безтегловността едва ли ще представлява чак такъв проблем. Затова нека да предположим, че всякакви прегради от медицински характер може да бъдат преодолени.
Тогава обаче възниква друг въпрос: трябва ли да се създава детенце в марсианска колония или на борда на звездолет в дълбините на Космоса?
„Философите наричат това съгласие на риск – пояснява Смит. – Но допустимо ли е от морална гледна точка да подлагаш някого на риск без негово съгласие? Тоест да раждаш дете в такива условия?“
Общо взето да, допустимо е, отговаря си сам Смит. Той прави паралел с историята на народа на Полинезия, който преди 3000 години се отправил на хиляди мили от Папуа Нова Гвинея за колонизиране на островите в южната част на Тихия океан.
„Те се впуснали в неизвестното – казва Смит. – Разбира се, рискували са, но са искали да дадат на децата си ново пространство за живот.“
Преселването на Марс или пътешествието в звездолет към друга планета, подобна на Земята, твърди Смит, с нищо не се отличава от начинанието на древните полинезийци.
„Вече сме подлагали децата на риск, когато сме ги пуснали в този нестабилен свят – продължава той. – В действителност в тесните условия на борда на извънземен кораб ние ще бъдем още по-внимателни, отколкото на Земята, ще следим да осигурим тези деца с цялата възможна грижа.“
Познати и все пак чужди
Първото поколение колонизатори в Космоса ще се появи на бял свят от родители, все още изпитващи силна привързаност към Земята. Изключително любопитно ще бъде да се проследи как внуците на колонизаторите и децата на техните правнуци ще се адаптират към новата среда. Тъй като вече Космосът, а не Земята, ще бъде техен дом.
Най-бързото – на теория – пътешествие към най-близката звезда извън пределите на нашата Слънчева система, ако се движим със скорост, близка до звуковата, ще отнеме повече от 500 години. Само си представете колко ще се променят хората на Земята за това време.
„Хората, които ще прелетят на друга планета след няколко века, броено от днес, ще бъдат толкова непознати за нас, както тези, които са живели във времената на Шекспир – смята Смит. – Те ще говорят с друг акцент, техните представи за Вселената също ще бъдат съвсем други.“
Той ги нарича „звездните хора“ – съвсем нова разновидност на човешките същества.
Най-сериозното предизвикателство, с което ще се наложи да се сблъска всеки от звездните родители, ще бъде осигуряването на възможности за добър и интересен живот за своите деца. Тези деца не само ще се родят сред хора, спасяващи се от измиране, но и в общества с равни възможности, които ще им дават право да избират това, което им е интересно.
Например да извършват работа, която сами си изберат, а не такава, която им е предписана от рождение. Да избират с кого искат да изживеят живота си, да имат ли собствени деца.
50 000 души на борда на звездолета – това вече само по себе си дава предпоставки за възможна катастрофа. „Тъй като трябва да осигурим на всички сносен живот – отбелязва Смит. – Културната и биологическата еволюция няма да доведат до съществени изменения за кратък период от време, затова не бих изобретил нещо, което прекалено радикално се отличава от този опит, който човечеството притежава сега.“
Той е убеден, че ние трябва да премислим всичко това още сега, ако искаме бъдещите космически колонии да се окажат успешни. „Ще бъде необходимо немалко време, за да обмислим всички въпроси – продължава Смит. – Ако за размишления отиде половин век или приблизително толкова, това ще бъде подходяща времева скала.“
Компанията Mars One, която иска да създаде марсианско селище през 2025 г., вече е информирала участниците в проекта, че планетата Марс, поне за първите преселници, не е подходящо място за възпитание на младо поколение.
Но организаторите едва ли ще попречат на колонизаторите да влизат във връзки и да зачеват деца. И в не толкова далечно бъдеще може да се родят първите звездни хора, за които Земята ще бъде само синьо-бяло потънце на нощното небе.
––––
Авторът на тази статия – Ричард Холингъм – е журналист и водещ рубриката „Изследователи на Космоса“. Той е редактор на сп. Space:UK на Британската космическа агенция, участва като коментатор на стартовете на Европейската космическа агенция и води научни програми на радио ВВС.
