Синя луна22 Септември 2013
Земята пресича точката на есенното равноденствие
Схема на ориентацията на Земята спрямо Слънцето през различните сезони.
Wikimedia Commons

Есента настъпва на 22 септември в 20,44 часа по Гринуич (23,44 часа българско време). С други думи, в този момент Земята пресича точката на есенното равноденствие.

Под равноденствие разбираме, че денят е равен на нощта, а сега ще разгледаме по-подробно това явление и ще разберем защо се нарича така и какво означава то от гледна точка на астрономията.

Равноденствие се нарича моментът от времето, в което центърът на слънчевия диск при видимото си годишно движение по еклиптиката пресича небесния екватор.

В дните на двете равноденствия – пролетно и есенно – продължителността на деня по цялата Земя, с изключение на районите на земните полюси, е почти равна на продължителността на нощта.

По време на равноденствията денят е малко по-дълъг от нощта. Причините за това са атмосферната рефракция, която леко „повдига” слънчевия диск за наблюдателя, и фактът, че дължината на деня се определя като разлика между момента на изгрева и момента на залеза на Слънцето.

Тези моменти се определят от положението на горния край на слънчевия диск спрямо хоризонта, докато равноденствието се разглежда спрямо центъра на слънчевия диск. В дните на равноденствията Слънцето изгрява почти точно от изток (леко северно от изток) и залязва почти точно на запад (леко северно от запад).

По време на равноденствията Земята не е наклонена към или от Слънцето, а дължината на деня е почти еднаква във всички точки на повърхността на Земята, с изключение на полюсите.
stars.astro.illinois.edu

Точката, в която центърът на Слънцето пресича екватора при преминаването от Южното полукълбо в Северното, се нарича точка на пролетното равноденствие, а противоположната се нарича точка на есенното равноденствие.

Промеждутъкът от време между двете последователни преминавания на Слънцето през една и съща точка на равноденствието (тропическа година) не съвпада с продължителността на календарните години. Моментите на равноденствията от година в година се изместват.

В обикновена година моментите на равноденствията настъпват с 5 часа, 48 минути и 46 секунди по-късно, отколкото в предишната, а във високосна – с 18 часа, 11 минути и 14 секунди по-рано. Затова равноденствията могат да се паднат на две съседни календарни дати. Сега Слънцето преминава през точката на пролетното равноденствие на 20-21 март (този момент се смята за начало на астрономическата пролет в Северното полукълбо), а точката на есенното равноденствие – на 22-23 септември (начало на астрономическата есен в Северното полукълбо).

Древногръцкият астроном Хипарх (II в. пр.н.е.) е открил, че точките на равноденствията бавно се движат по еклиптиката срещу видимото годишно движение на Слънцето. Това изместване, което се обяснява с прецесията на земната ос, има период 25 920 години.

През 1728 г. английският астроном Джеймс Брадли открива явлението нутация на земната ос, вследствие на което точката на равноденствията извършва колебания с период 18,6 години спрямо средното положение, определено от прецесионното преместване.

Осветеност на Земята от Слънцето през пролетното равноденствие. Илюстрацията показва отношението между наклона на оста на въртене, равнината на орбитата, небесния екватор и еклиптиката. Посоката на въртене е обратна на часовниковата стрелка (наляво).
Wikimedia Commons

Прието е точките на пролетното и есенното равноденствие да се обозначават със зодиакалните символи, съответстващи на съзвездията, в които те са се намирали по времето на Хипарх – пролетното равноденствие със знака Овен (♈), а есенното – със знака Везни (♎). В резултат на прецесията на равноденствията тези точки са се изместили и сега се намират в съзвездията Риби и Дева.

Пролетното и есенното равноденствие се смятат за астрономическо начало на едноименните годишни времена. Промеждутъкът между две едноименни равноденствия се нарича тропическа година, която е приета за измерване на времето.

Тропическата година има приблизително 365,2422 слънчеви дни, затова равноденствието се случва по различно време и се измества напред почти с 6 часа. Юлианската година има 365¼ дни, а високосната година връща равноденствията на предишната дата.

Но тропическата година е малко по-къса от юлианската и равноденствието всъщност бавно отстъпва от Юлианския календар.

При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години, което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година.


(0) Коментара

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>