Цялата външна част на Земята е способна да се помести от място и по тайнствен начин да се върне обратно. И учените, изглежда, разбраха как се случва това.
Твърдата обвивка на Земята (кората и голяма част от мантията) от време на време се отправят на свободно плаване над ядрото. Представете си, че месестата част на прасковата се е отделила от костилката и е получила свобода на движение. Ние, които се намираме на повърхността на този плод, бихме регистрирали, че полюсите са се отклонили с 50˚, след което отново са се оказали почти на същото място. Само трябва да се запасим с търпение, понеже за подобни пертурбации се изискват няколко десетки милиона години.
Това явление се нарича True polar wander (преместване, изместване на полюсите) и не бива да се бърка с тектониката на плочите, макар че причините са едни и същи.
Изображение: Victor C. Tsai
Придвижването става във връзка с мащабни процеси във вътрешната част на Земята – конвекция на земната мантия, която в същото време отговаря за континенталния дрейф. Възможно е своята роля да играят и горещите мантийни струи, които повдигат земната кора в Южна Африка и в Тихия океан. В същото време причините, поради които полюсите се връщат на място, остават загадка. Точно нея се заела да разнищи изследователска група.
„Ако това се случи днес, изместване с 50˚ може да постави Бостън близо до Северния полюс, а промяна в обратната посока ще го отведе близо до екватора – твърди Джесика Кревълинг, геолог и геохимик от Калифорнийския технологичен институт. – Не е изненадващо, че такива драматични промени са свързани с големи промени в почти всички аспекти на системите на Земята, включително въглероден цикъл, климат, еволюция.”
На първо място с компютърен модел учените се опитали да разберат екваториалната изпъкналост на Земята. Според изследователите тя е по-голяма, отколкото би трябвало да се очаква въз основа на данните от въртенето на планетата. Всичко е заради потока разтопени скали в мантията, твърдят учените, а изпъкналостта стабилизира въртенето на Земята.
След това изследователите разгледали еластичността на тектонските плочи. Станало ясно, че при преместването на полюса платформите леко се деформират, на принципа на еластична превръзка. И точно както разтегнатия еластичен бинт плочите се стремят да възвърнат предишните си размери. Възможно е в това да се крие тайната на връщането на блудния полюс в точка, близка до първоначалната.
За това говори и фактът, че такива скитания очевидно са имали място във времената, когато континентите са се събирали в един суперконтинент. Последния път подобно обединяване се е случило преди около 200 млн. г. (Пангея). Тъй като днес ситуацията на Земята е доста различна, не се очакват подобни промени. Сегашната форма на планетата и положението на тектонските плочи сочат, че условията не са благоприятни за стресово преместване.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature.
Източник: Our Amazing Planet
