Ново изследване сочи, че числеността на колонията за далечни междузвездни полети трябва да наброява 20–40 хиляди души. Именно толкова хора могат да осигурят генетичното и демографско разнообразие, необходимо да оцеляването през продължително космическо пътешествие и след него.
Изследователите смятаха по-рано, че няколкостотин души ще са достатъчни, за да основат междузвездно селище на чужда планета или на неин спътник. Но по-късно решиха да преразгледат тази цифра, тъй като гибелта на голям брой членове на екипажа в случай на непредвидена катастрофа може да заплаши цялата мисия, пише Space.
През април в сп. Acta Astronautica се появи изследване, в което антропологът Камерън Смит от Портландския държавен университет в американския щат Орегон разглежда междузвездно пътешествие с продължителност около 150 години.
Тези срокове се съгласуват с изчисленията на организацията Icarus Interstellar, която заедно с DARPA, НАСА и Foundation for Enterprise Development се занимава с планиране на полети към далечни звезди. Проектът Starship Project, анонсиран през януари 2012 година, си поставя за цел да осъществи пилотирано междузвездно пътешествие към 2112 г.
За реализирането на поставената цел се изисква цяла редица технологии, включително технология за изкривяване на пространство-времето, позволяваща в кратки срокове да се преодоляват големи междузвездни разстояния. Проектът предвижда и строителство на автономен космически кораб-колония. Досега НАСА и DARPA са инвестирали в този проект съответно 100 000 и 1 млн. долара.
Изчисленията на Смит, които той е представил на отминалото наскоро мероприятие на НАСА Future In-Space Operations (FISO), се базират на теорията на популационната генетика и компютърното моделиране. Идеална („безопасна“) според учените е цифрата 40 000 души, от които 23 000 да са мъже и жени в репродуктивна възраст.
Тази цифра може да изглежда голяма, но е напълно оправдана. Такава численост ще позволи да се избегнат кръстосвания между роднини и да се осигури високо генетично разнообразие, като се отчитат демографските изменения и преживяването на поне една сериозна катастрофа. 40 000 души могат да гарантират здрави популации в пет поколения.
Смит дава аналогия от реалния свят – за съхранението на видовете гръбначни на Земята е необходимо да се изхожда от 7000 особи. Намаляването на тази цифра води към постепенно изчезване на вида. За това има генетични причини.
Като резервен вариант изследователят предлага заедно с кораба да се изпратят замразени яйцеклетки и сперма.
