Гигантските хищни птици фороракоси, тероризирали Южна Америка в доледниковия период, са притежавали невероятно нисък глас, напомнящ рев, а не писък на птици.
Международен екип палеонтолози възстановиха дълбокия рев и басовото ръмжене на нелетящите „птици на ужаса“ с ръст 1,2 метра, вселявали страх сред бозайниците в Южна Америка преди около 3,5 млн. години, става ясно от статия, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology.
След измирането на динозаврите на границата на мезозоя и неозоя върхът на хранителната пирамида доста дълго време бил заеман от големи наземни птици, които не умеели да летят.
От края на еоцена с времето ги изместили големи бозайници от рода на двутонните „свине терминатори“ ентелодонти или четириметрови хиенодони.
Независимо от загубата на лидерство гигантските птици не измрели напълно, тяхната популация продължила да се съхранява в различни ъгълчета на Земята. Например гигантските хищни „птици на ужаса“ фороракоси са съществували на територията на Южна Америка чак до началото на ледниковия период, а техните „братовчеди“ в Мадагаскар и Нова Зеландия – моа и слонски птици – доживели до колонизирането на тези острови от аборигените и изчезнали чак през XVII–XVIII век.
© M. Taglioretti and F. Scaglia
Федерико Дегранже (Federico Degrange) от Националния университет на Кордоба (Аржентина) и неговите колеги провели разкопки в североизточните региони на Аржентина, в околностите на Буенос Айрес, където се намират породи, формирани преди около 3,5 млн. години, непосредствено преди настъпването на първия ледников период.
В тази наноси екипът на Дегранже успял да извърши изключително рядка находка – учените открили пълен скелет на неизвестен по-рано вид „птица на ужаса“, която те кръстили Llallawavis scagliai, което ще рече „великолепната птица“ на езика на индианците кечуа.
Находката на Дегранже и колегите му се явява доста скромен представител на своя род – нейният ръст е само 1,2 метра, а теглото ѝ – около 40 килограма. Както и другите „птици на ужаса“, тя била хищник, за което сочат кривият ѝ клюн изключително здравият череп.
© F. Degrange
Палеонтолозите отбелязват, че изключително им провървяло – съхранил се е не само самият череп, но и тези части от скелета, които са участвали в работата на гласовата система – трахея, небце, така наречената гласова кутия и прочие анатомични детайли. Благодарение на това учените успели да разберат как е звучала тази птица приживе.
Съдейки по това, че костите на черепа на Llallawavis scagliai били здраво „скрепени“ от костни шевове, гласът на тази птица е бил невероятно дълбок, нисък и повече е напомнял на рев, отколкото на писъка на хищните крилати птици. Както смятат авторите на статията, „птиците на ужаса“ са го използвали на първо място за общуване помежду си, тъй като ушите им били настроени на нискочестотни звуци.
И все пак Джегранже и колегите му не изключват, че Llallawavis scagliai може да са използвали своя рев и за да плашат жертвите си и по-големи хищници. Останките на тази удивителна птица може да се видят в Общинския музей по естествознание в Буенос Айрес, където може да се чуе и нейното „пеене“, допълва РИА Новости.
