Преди почти 800 години катастрофа, за която първо писали, а после забравили, сътворила „Помпей на Далечния изток”, чакащ своите изследователи на индонезийски остров.
Вулканът Самалас, разположен на остров Ломбок, е станал причината за бедствието на хората по цялата планета. Преди почти 750 години този тропически исполин изхвърлил в атмосферата около 40 км пепел, променил времето в много части на света и унищожил местната цивилизация.
За да докажат вината на вулкана, международен екип учени от Великобритания, Индонезия, Франция и Швейцария посетили различни ъгълчета на планетата, включително Арктика и Антарктида. Именно в многовековните ледове на Северния и Южния полюс те открили следи от сяра и частици вулканична пепел, които ги навели на следи.
Така анализът на ледени ядра от Гренландия показал повишена концентрация на тефра – вулканични отлагания, а също сяра, съотносими с такива в ледовете на Антарктика. Освен това годишните пръстени в овъглени стволове на дървета от Индонезия показали, че те не са по-млади от втората половина на XIII век.
Професор Франк Лавин от университета Париж-I Пантеон-Сорбона смята, че неговата работа по нещо напомня на разследването на престъпление.
„Ние не знаехме виновника, но разполагахме с информация за времето и възможните места на това събитие – казва д-р Лавин. – Широкият набор косвени улики от рода на следи от вулканична пепел и сяра ни позволи да открием отговорния за древната катастрофа.”
Учените поред отхвърляли „заподозрени” от Мексико, Еквадор и Нова Зеландия, докато не останал единствено възможният кандидат, съответстващ на всички параметри. В статия в сп. PNAS учените привеждат не само доказателства за виновността на вулкана Самалас, но и назовават точната дата на изригването – 1257 година.
Днес от вулкана на остров Ломбок е останало само кратерно езеро. Но местното население показва древни хроники, според които от планината се спуснал гигантски облак, който унищожил хиляди хора и разрушил столицата на аборигените – Паматан.
Забележително е, че в европейски източници също се откриват многобройни записи, свидетелстващи, че 1258 г., след изригването, била „година без лято”. Привеждат се данни за чести замръзвания, дъждове, наводнения и липса на реколта. Овен това, според летопис от Арас, град в Северна Франция, зимата на 1258 г. се оказала аномално топла – „студът едва се задържаше повече от два дни, през януари цъфтяха теменужки, ягоди и ябълки”.
Освен това неотдавнашни разкопки в Лондонските катакомби разкрили масово погребение, което може да се отнесе към втората половина на XIII век. Учените смятат, че изменението на климата и липсата на реколта са предизвикали глад и масова гибел на хора в Европа по това време.
Според оценките на специалистите изригването на вулкана Самалас е било най-голямото за последните 3700 години. По изхвърляне на пепел Самалас осем пъти надминава Кракатау (1883) и два пъти Тамбора (1815).
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: National Geographic
