Вулканите сеят разруха и обновяват Земята

Изригването на вулкан може да бъде истинска катастрофа, носеща загуби на човешки живот, обширна разруха, понякога вулканите дори изтриват от лицето на Земята цели планини, острови и градове.

В това е и същността на вулканите – те обновяват лицето на планетата, изхвърляйки камъни и минерали от недрата на Земята. Тези строителни материали дават живот на нови земи и храна за растенията.

Защо изригват вулканите? Защо изхвърлят пепел високо в небето или се разливат в реки от гореща, течна лава? Колко точно вулканолозите могат да предскажат изригване и да спасят живеещите наблизо хора?

Вулканите са добър пример за две страни на природните явления. Когато спят, те се превръщат в снежни красоти, заобиколени от екзотичните ландшафти, създавани от лавата. А активният вулкан бълва своята мощ във вид на неистови звуци и огън.

Най-добрият начин да разберем вулканите е да преживеем едно от най-внушителните изригвания в историята.

Планината се събуди

На 20 май 1883 г., след 200-годишен сън, неочаквано се пробужда един от трите вулкана на остров Кракатау (Индонезия). Планината трепери, дими и изстрелва облак пепел и пара на височина около 11 км.

За щастие на обраслия с растителност остров не живее никой. Но хората на преминаващите кораби и жителите на островите Ява и Суматра чувстват, чуват и усещат мириса на това събитие.

Три месеца след основното изригване местните жители виждат изригване. Хората се събират, за да наблюдават завладяващото представление на вулкана. На 26 август започва истинското шоу – смъртоносен финал, който никой не очаква.

Нарастващата серия от дневни и вечерни изхвърляния създава огромни вълни, носещи черна пепел. Първите 18 цунами заливат близките острови. Пет други взрива, започнали на следващата сутрин в 5,30 часа, създават нови цунами и градушка от горящи скали пепел.

Кракатау не спира дотук. В 10,02 часа сутринта силен взрив разкъсва острова на парчета. За секунди две трети от покритите с планини земи се разлитат на части. Облак черна пепел се издига на 50 километра в небето. Звукът от взрива е най-силният от всички в историята и се чува в Индийския океан. Вълните, предизвикани от земетресението, се отразяват от противоположната страна на земното кълбо и се връщат обратно в продължение на пет дни, звънейки в стените на планетата като камбана.

Изригването на Кракатау през 1883 г.

Една от по чудо оцелелите свидетелки – Джоана Бейеринк, разказва по-късно за изпитанието, което ѝ се наложило да преживее. След като пепелта „като фонтан“ пробива дъските на пода в дома ѝ, семейството ѝ хуква към втория етаж. След това „хиляди езици пламъци – дълги и къси – заобиколиха всичко“, спомня си тя.

„Щом изчезнеха, оставаше зелена светлина. Пламъците бързо поглъщаха всичко. Виждах огън по върховете на дърветата. Чух трясък и забелязах пламък до мен, след това почувствах силен тласък, който ме потапяше в земята. След това сякаш въздухът някъде изчезна и нямаше какво да дишам. Големи отломки се сипеха директно върху мен – по главата, гърба и ръцете ми.“

След два дни тъмнина небето най-после се прояснява. Около 36 500 души загиват, повечето от тях – отнесени от цунами. В следващите три години облакът черна пепел пътешества по света.

Смъртта и разрухата са само част от историята на вулканите. В продължение на три години облакът пепел раждал прекрасни изгреви – те били толкова живописни, че английските художници създали хиляди картини. Пожарникарите в Ню Йорк взели червените светлини за пожари.

Макар че островът изчезва, изригвания на това място през 1927 г. дават живот на Анак Кракатау (названието означава „дете на Кракатау“). Детето-вулкан оттогава е активен, но не опасен младеж.

Тройният вулкан Кракатау не е бил сам. Както и много други вулкани той бил част от вулканична система.

Какво е вулканична система

Вулкан се нарича всяка открита повърхност, чийто вътрешен слой често, но невинаги, достига повърхността в процес на взривове.

Вулканът може да се раздели на две части: кратер – отвор, през който на повърхността излизат магмата и газовете, и магма – разтопени скали под земята.

Определението звучи просто, но рядко вулканът има само един кратер. Вулканичната система е група от кратери и верига от вулкани, разположени върху източника на магмата.

На тази снимка са показани двата основни кратера на Етна – североизточният (1) и централният (2), а също серия други кратери под центъра на изображението. Планината Етна е един от постоянно действащите вулкани в света.
© NASA

Щом магмата излезе на повърхността и се превърне в течна маса, стичаща се от вулкана, тя се нарича лава.

Опасната планина Етна на остров Сицилия (Италия) е образувана не от една, а от четири големи калдери. Калдерата е кръгла вдлъбнатина в края на кратера на вулкана. Тя се образува след изригване, когато магмата остане под земята.

На Етна всеки кратер има гърло във вид на тръба. Скалистите склонове на планината са обсипани с няколкостотин странични гърла. Всички отвори имат един източник на магма – това прави планината Етна един вулкан, но изригването от всеки кратер може да протича независимо.

След всяко изригване се променя цялата вулканична система – магмата се движи, налягането и температурата се увеличават на едно място и намаляват на друго, образувайки нови гърла, старите се запълват с лава и така нататък.

Активните вулкани (пет от тях) на Големия остров (Хаваи). Другите острови са отдалечени от източника на магма и се намират на върха на тектонската плоча – голямата Тихоокеанска плоча.
© USGS

Както и Кракатау, образуван от три вулкана, Хавайските острови са мултивулканична система. Островът е образуван от пет действащи вулкана и един малък – Лоихи [lo-‘ihi], който все още се намира под водата, но се стреми към повърхността. Вулканите са плътно притиснати един към друг, затова е трудно да се разделят.

Най-големият – Мауна Лоа – частично преминава в югоизточния си край в по-малкия Килауеа [kee-lah-WAY-ah]. Независимо от общата обединяваща част двете възвишения се смятат за различни вулкани, тъй като лежат на различни магмени резервоари (макар че тези резервоари се попълват от един дълбок източник). Както и в случая с Етна, изригването на един вулкан влияе на цялата система.

Една от най-големите вулканични системи се намира в природния парк Йелоустоун (Северен Уайоминг, САЩ). Земята на парка се намира върху огромна калдера, изпълнена с изригващи гейзери, горещи източници, киселинни езера и бълбукащи водоеми. Този завладяващ вид е образуван от магма, намираща се в опасна близост до повърхността.

Всяка вулканична система е уникална, а тези три примера илюстрират многообразието и сложността на образуване на такива системи от една точка – източник на изхвърляне на магмата.

Утре в новата поредица „Вулканите – разруха и обновяване на Земята“ ще разгледаме как се образуват вулканите и вулканичните системи и какви са видовете вулкани.