Съществуват различни типове вулкани. Някои от тях образуват високи планини, други се явяват част от големи равнини.
Вулканите, които се издигат над земята, се делят на няколко категории.
Стратовулкани – това е този вид, който първи идва наум при споменаване на думата „вулкан“. Това е класическа конусовидна планина с кратер на върха.
Няколко примера – Етна в Италия, планината Света Елена в САЩ, Котопакси в Еквадор, Фуджи в Япония, Пинатубо на Филипините и Кракатау (преди изригването) в Индонезия.
Кратерът може да е във вид на калдера или отвор, образувал се при мощно изригване.
Стратовулканите се образуват най-често в крайбрежните зони и на острови в зоните на субдукция (там, където континенталният пласт припокрива океанския).
Етна е класически пример за стратовулкан.
© muriel_vd
Страто- означава „слой“, с тази дума се назовава слоят от изхвърляно вещество, покриващо склоновете при всяко изригване – изтичащата лава и пирокластичните („раздробени от огъня“) отломки се превръщат в големи буци.
С времето слоевете образуват полегат склон на конуса, тъй като лавата е вискозитетна като тесто. Вискозитетът е мярка за съпротивление на течностите, затова вискозитетната лава не тече надалече и застива бързо. Най-тежките отломки падат близо до кратера.
Още един вид вулкани са щитовидните. Пример – Мауна Лоа на Хаваите. Тези вулкани се смятат за най-големите на Земята, но не изглеждат такива. Вместо да имат високи стръмни склонове, тези чудовища приличат на леко заобления щит на войник, излегнал се за почивка. Ниските широки склонове на тези вулкани са измамни. Под тях лежи голяма маса над дъното на океана от вулканични скали, по-голяма от планина.
Мауна Лоа е пример за щитовиден вулкан.
Public Domain
Щитовидните вулкани са ниски и широки, защото лавата им изтича като мед – тя има по-малък вискозитет от лавата на стратовулканите, затова се движи по-бързо и по-далече от мястото на изригване. Тъй като изригванията са по-скоро бурни, отколкото взривни, то изхвърлянето не разбива лавата на пепел и парчета скали. Щитовидните вулкани достигат великански размери благодарение на честото и продължително изригване на лава.
Купол от лава е третият вид планински вулкани. Този вид вулкани се отличава с голям, често почти идеално конусовиден склон със сравнително голям, чашковиден кратер на върха. Идеалният вид на конуса отчасти се явява следствие от изхвърлянето на еднообразни вещества.
Лавов купол. 1 – пепелна колона, 2 – вулканична пепел, 3 – лавов купол, 4 – вулканична бомба, 5 – пирокластитен поток, 6 – основа от застинала лава и пепел, 7 – скална основа, 8 – магмопроводящ канал, 9 – магмена основа, 10 – дайка.
© Sémhur / Wikimedia Commons
Взривът разхвърля течната лава на капки, които се превръщат във фонтан, охлаждат се във въздуха и образуват стъкловидни, пълни с мехурчета частици тефри (пълни с въздух пирокластични частици), които падат наоколо. Тефрата се различава по размер и съдържа пепел.
Пепелните конуси могат да се превръщат в калдери на склоновете на големи вулкани. Щитовидните хавайски вулкани поддържат около 100 такива малки вулкана.
Пепелен конус на планината Меру.
classicjourneys.co.uk
Конусовидните вулкани могат да се появяват и на вулканични полета, където са разположени на голямо разстояние, а формите им могат да са най-различни.
Как се образуват вулканичните системи
А сега мислено начупете черупката на яйце на тектонски плочи, за да допълните този груб модел. Земната кора е разделена на 15 големи и 12 малки литосферни плочи (земна кора + горен твърд слой мантия). Тези отделни плътно прилепени една към друга части се движат в различни посоки. Това става бавно, в течният слой на мантията и плочите се сблъскват и се застъпват една друга.
Строеж на Земята. © Jeremy Kemp/Wikimedia Commons
Като използваме яйце в качеството на модел, е лесно да видим, че „магмата“ изтича от пукнатините между плочите. Геоложките процеси са много по-сложни, но общият смисъл за повечето вулкани е именно такъв.
Планината Етна и няколко други италиански вулкана са разположени близо до границите на Евразийската и Африканската плоча. На индонезийските острови, където се срещат четири тектонски плочи и е съществувал Кракатау, е разположен цял арсенал от 125 готови да изригнат вулкана. На неголемия остров Ява се намират 35 от тях.
Тектонските плочи. Public Domain
Австралия, намираща се южно от Индонезия, изцяло лежи на една тектонска плоча, както впрочем и голяма част от Индийския океан. Това е единственият континент, на който няма нито един активен вулкан, и затова на него се намират едни от най-древните скали на Земята (вулканично активните региони имат млади слоеве, тъй като след всяко изригване повърхността на Земята се обновява).
Японско-Курило-Камчатска зона на субдукция.
Public Domain
Вулканите обикновено се образуват на тези места, където протичат следните геоложки процеси:
- Тектонските плочи се разминават, отдалечават се една от друга. Бавно разширяващата се пукнатина между тях позволява на магмата да излезе на повърхността – това е най-простият модел на вулкан.
- Тектонските плочи се събират (срещат се), едната плоча се оказва над другата и създава така наречената зона на субдукция. Тук континенталната плоча отива над океанската.
- Гореща точка в центъра на плочата. Изхвърлянето на магма, по неясни причини, протича от дълбините на мантията и пробива тектонската плоча, създавайки вулкан.
След като научихме историята за едно от най-внушителните изригвания в историята и вече знаем как се образуват вулканите, утре ще се опитаме да разберем по-добре какво се случва, когато се образува вулкан.
