Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 километра. Тоест нашият естествен спътник не е чак толкова далече.
Интригуваща илюстрация в Reddit е „натъпкала“ на това място останалите планети от Слънчевата система.
Учудващо те се побират там почти точно.
Да проверим – ето ги средните диаметри на планетите в километри:
Меркурий – 4879,
Венера – 12 104,
Марс – 6671,
Юпитер – 139 822,
Сатурн – 116 464,
Уран – 50 724,
Нептун – 49244.
Събираме и получаваме 380 008 километра. Остават 4392 километра и можем да присъединим Плутон, нищо че науката от 2006 година не го смята за пълноценна планета. И пак ни остават 2092 километра, където можем да поместим още една планета джудже (не Ерида обаче, твърде е голяма).
Но в тази хипотетична Слънчева система, в която всички планети са наредени като наниз, какво ще стане с всеки свят?
„Тази прекрасна гледка скоро ще се изроди в една свръхпланета – казва проф. Майкъл Смит от Школата за физични науки към университета в Кент. – Първо скалистите планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) ще бъдат канибализирани от Юпитер.
Тогава газовите гиганти (Сатурн, Уран и Нептун) ще попаднат в мрачните дълбини на Юпитер, където ще създадат огромни колебания и ще бъдат изхвърлени огромни количества материал.
Тъй като Сатурн ще бъде погълнат, ще се образува масивна сърцевина, създавайки нова планета, като около една четвърт от общата маса ще бъде изхвърлена.
Огромната освободена енергия ще светне в галактиката и всичко това ще стане в една славна седмица. Но след това ще бъде забравено с изключение на нашите отслабнали опити да общуваме с други цивилизации, които може или не може да съществуват, а вероятно и не им пука дали го правим.“
Миналата година астрохудожникът Рон Милър представи как би изглеждало нощното небе, ако Луната бъде заменена от другите планети в Слънчевата система. Тук виждаме колко голям ще изглежда Юпитер, ако е в позицията на нашия естествен спътник.
Д-р Джон Бриджис от Катедрата по физика и астрономия на Лестърския университет казва за MailOnline, че макар подобен сценарий да изглежда абсурден, той „не е 100 процента луд“.
Ученият обяснява, че в други планетни системи екзопланетите може да са мигрирали във вътрешните райони и макар не толкова екстремно като сценария на проф. Смит, те биха могли да са образували гигантски планети, известни като горещи Юпитери.
„Сблъсъци между планетни ембриони със сигурност са се случвали по време на формирането на екзопланетните системи, както са се случвали в нашата собствена. Въпреки това такъв сценарий не може да се случи по крайния начин, както е показано на изображението“, допълва Бриджис.
