Ново изследване на специалисти от Аризонския университет начело с астронома Питър Милн (Peter Milne) кардинално променя виждането на учените за това, как функционира Вселената.
Те са получили резултати от опити, които показват, че свръхновите, възприемани по-рано като еднакви, се държат различно. Във връзка с това у астрономите възникват множество въпроси по повод защо е толкова много тъмна енергия във Вселената и как именно се разширява тя.
Доскоро астрофизиците смятаха свръхновите от тип Ia за равномерно ярки и ги използваха като „космически маяци“ за изучаването на Космоса.
Свръхновите от тип Ia възникват в двойни системи от бели джуджета или бяло джудже и червен гигант. Както се смятало по-рано, свръхновите от първи тип се взривяват с приблизително еднаква скорост от физичните процеси, управляващи тяхното развитие. Това свойство е използвано от Саул Пърлмутер и колегите му за демонстрация на ускореното разширение на Вселената, за което те получават Нобелова награда за физика през 2011 г.
Питър Милн и екипът му са открили, че свръхновите от този тип се явяват по-разнообразни по яркост, отколкото се смяташе преди. Откритието довело дотам свръхновите от тип Iа да бъдат разделени на две групи.
Първите се отнасят към група, която е по-малка и се намира редом до нас. Вторите са мнозинство и са на далечни разстояния, а това значи, че се отнасят към по-младия период от живота на Вселената, отбелязва Питър Милн. Във връзка с това учените ще получат по-ясна представа за това, как именно се разширява Вселената.
Милн и колегите му основават изводите си на наблюдения, направени с космическия телескоп „Хъбъл“ и спътника Swift, които имат инструменти за наблюдения в ултравиолетовия и други диапазони на вълните. Получените данни показват неголямо изместване при всяка свръхнова към червения или синия спектър. Такава разлика в яркостта на свръхновите звезди „разтърсила“ гледната точка на астрономите за скоростта на разширение на Вселената.
С други думи, както обясняват авторите на статията, за изминалите милиони години галактиките и звездите във Вселената са се „разбягали“ на значително по-малко разстояние, отколкото е прието да се смята. Това позволява съществено да се снижи делът на загадъчната тъмна енергия, необходима за обяснение на това, защо Вселената се разширява с ускорение.
„Засега говорим само за това, че събраните от нас данни свидетелстват за по-малък дял на тъмната материя, отколкото се говори във всички справочници, но все още не можем да дадем точна оценка. До публикуването на нашата работа, двете групи свръхнови се смятаха за едни и същи. За да получим окончателен отговор на този въпрос, е необходимо да продължим цялата работа по изчисление на дела на тъмната материя, отделно за „червените“ и „сините“ свръхнови“, заключава Милн.
Резултатите на учените са публикувани в The Astrophysical Journal.
