Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) обяви за фиксиран разпад на Хигс бозона на фермиони.
Този факт доказва правотата на откривателите на „божествената частица“ с Големия адронен колайдер и на Нобеловите съдии в Стокхолм.
Това се случи още преди година.
Сега на срещата на Кралското астрономическо общество (RAS), състояла се в Портсмут (Англия), били изнесени два доклада, предизвикали малка сензация.
Заедно с по-ранни съобщения от Женева те показали, че Стандартният модел на строежа на Вселената все повече се потвърждава.
Ежемесечното списание на RAS публикувало резултатите от преброяването на 600 000 галактики с помощта на BOSS, или спектрално наблюдение на барионните осцилации.
Учените, изнесли доклад на тази тема, се шегували, че астрофизиците едва ли не всяка седмица получават на електронната си поща твърдения, че „Айнщайн не е бил прав“. BOSS обаче позволил с голяма точност (грешка не повече от 6%) да определи гравитационните взаимодействия на галактиките – тяхното „падане“ една върху друга, – разделени от гигантски разстояния.
Илюстрацията, представена на доклада, показала нарушаване на концентричността на положението на звездните купове, отразяващо скоростта на тяхното сближаване и съответната сила на гравитация.
Това потвърждава общата теория на относителността, според която гравитацията отразява кривината на пространство времето, въздействаща на движението на космическите обекти.
Освен това тези измервания показали гравитационния механизъм на нарастване на масата във Вселената. Двата резултата противоречат на други гравитационни теории и „изкривявания“ на ОТО.
Вторият доклад, направен от астрономите на Оксфорд и университета на Кейптаун, засегнал скорошно откриване на три свръхмасивни черни дупки, открити в центъра на галактика, разположена на 4 млрд. светлинни години от Земята.
Дупките, разположени близо една до друга, с въртенето си генерират гигантско гравитационно поле, пораждащо около себе си гравитационни гънки – ripples – тоест вълни, предсказани от Айнщайн.
Новото откритие, описано в сп. Nature, е направено с VLBI – интерферометър с много голяма база радиоантени, отдалечени на повече от 10 000 км (антените се намират в Русия и Европа, Китай и Южна Африка, бил задействан и радиотелескопът на обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико).
Астрономите смятат, че VLBI позволява да се види Вселената в детайли, които са 50 пъти по-отчетливи от картините, фиксирани с орбиталния телескоп „Хъбъл“.
Известно е, че черните дупки са активни „консуматори“ на космическото вещество. Авторите смятат, че с времето една от триото черни дупки ще погълне двете останали, което ще даде мощен взрив на гравитационно лъчение, разпространяващо се със скоростта на светлината във Вселената.
Кога ще се случи това, е трудно да се каже, но сега вече е ясно за какво следва да се готви научната общественост. А тя се вълнува и от проблема за откриване на прословутата тъмна материя.
Специалистите от университета в английския град Дърам са създали компютърен модел на развитието на Млечния път от Големия взрив до наши дни. Той показва междугалактичните маси на свръхгорещия газ и прах, между които са се протегнали студени „нишки“.
Моделът показал също така и наличието на хало от тъмна материя, като по този начин посочил мястото на бъдещото ѝ търсене.
