Учените са получили снимки на облака газ G2, прелетял на много близко разстояние от свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика.
Снимките потвърдили, че концентратът газ и вероятна звезда в него са успели да преживеят това „рандеву“, се казва в статия, публикувана в Astrophysical Journal Letters.
През пролетта на 2011 година немският астроном Райнхард Генцел открил неголемия облак горещ газ G2, който се движел с огромна скорост към свръхмасивната черна дупка Sgr A* в центъра на нашата галактика. Част от учените били на мнение, че този облак съдържа бледа звезда в себе си, докато други отричали такава възможност.
Поради „разтеглеността“ на облака и релативистките ефекти, съществуващи в околностите на тази черна дупка, астрономите имали възможност да наблюдават „обяда“ на Sgr A* в продължение на цяла година.
За това време те успели да изяснят, че в G2 отсъства звезда. В полза на това говорели два факта – яркостта на облака не се променяла за първите месеци на неговото прелитане около черната дупка и неговата структура останала достатъчно еднородна, което би било невъзможно, ако в него съществувало светило.
В средата на ноември миналата година астрономите изяснили, опирайки се на косвени признаци, че облакът по някакъв начин е успял да преживее срещата с черната дупка, без да се разкъса на части и да предизвика фойерверк, лишавайки астрономите от предсказаното зрелище с яркост от сто слънца.
Това накарало учените внимателно да следят околностите на Sgr A* в опит да открият облака и да разберат какво се е случило всъщност. Европейските астрономи, работещи с телескопа VLT в Европейската южна обсерватория в Чили, успели да получат снимки на G2 в последните фази от неговата среща с черната дупка и да осъзнаят, че този облак е нещо много по-различно от това, което очаквали да видят.
Макар предишните наблюдения да сочели, че обектът G2 се разтегля, новите данни не показали никакви признаци на увеличение нито на видимите му размери, нито на скоростта на разпространението на отделните му части.
© ESO/A. Eckart
В допълнение към наблюденията учените изпълнили продължителна серия на измерване на поляризацията на светлината, идваща от областта на свръхмасивната черна дупка, с приемника NACO на телескопа VLT. Тези измервания, най-добрите засега, показват, че поведението на веществото, попадащо на черната дупка, е много стабилно и във всеки случай – поне засега – в него няма признаци за постъпване на нови порции материя от облака G2.
Такава устойчивост на праховия облак към силното гравитационно приливно въздействие на намиращата се в непосредствена близост до него черна дупка карат да се прави извод, че в облака трябва да се намира плътен обект с масивно ядро. В полза на това предположение говори и отсъствието на признаци за попадане на вещество от облака в черната дупка.
„Анализирахме целия масив последни данни и особено времевия интервал през 2014 година, когато облакът се намираше най-близо до черната дупка. Не можем да потвърдим факта за значимо увеличение на размерите на източника. Неговото поведение в ни най-малка степен не прилича на поведението на аморфен облак, лишен от ядро.
Според нас обектът трябва да е млада звезда, потопена в родителски облак“, заключава Ансдреас Екарт от университета в Кьолн (Германия), чийто екип от години наблюдава тази област с VLT.
