Учени използват обещаваща нова теория, за да откриват вода и на Земята – където прясната вода намалява заплашително в някои региони, – и в търсенето на живот на Марс.
„Последни теории за подпочвените води (базирани на Земята) могат да помогнат в търсенето на вода на други планети“ – казва професор Крег Симънс от Groundwater Research and Training (NCGRT) и университета Флиндърс.
Проф. Симънс и колегите му работили над теорията, че подпочвените води текат по-бързо, ако съдържат сол, радиоактивни отпадъци или замърсени течности от сметища – всички тези фактори повишават плътността на водата, а оттам и скоростта, с която се движи, пише Phys.org.
„Когато по-тежък слой подпочвени води е върху слой от прясна и чиста вода, то по-тежкият потъва заради гравитацията. По подобен начин топлата вода, която не е толкова плътна, колкото студената, се изкачва нагоре. Това рязко смесване, причинено от различните плътности на водата, изглежда, че забързва водата много повече, отколкото сме си мислили“, казва проф. Симънс.
Ефектите на плътността могат да се видят, когато солената вода нахлува в крайбрежните водоносни слоеве, когато замърсена вода бъде изпусната от сметищата, когато изтече радиоактивен отпадък от складове при производството на геотермална енергия, при съхраняването на въглерод и при движението на подпочвените води под солени езера.
„Тези, предизвикани от плътността, подпочвени течения могат да се видят навсякъде по света. Те са фундаментални за много области от хидрогеологията и са от изключителна важност за разбирането, предсказването на появата, разпределението, движението и качеството на подземните води на Земята“, обяснява проф. Симънс.
„Например можем да съставим модел на това, къде и колко бързо замърсената или солена вода ще достигне и така да попречим на замърсяването на близки водни басейни, на които хората разчитат за пиене или домашни нужди. Това е жизненоважно за опазването на запасите на прясна вода, особено в силно замърсени райони като Китай, Индия, Средния изток и Северна Америка, където тези запаси са силно нарушени“, продължава ученият.
В скорошно проучване американски изследователи приложили теорията на замразяване и топене на солената вода на марсианската повърхност, като я използвали, за да обяснят някои от феномените, които роувърите виждат на Червената планета.
„Търсенето на вода на Марс е част от търсенето на живот там, който изисква вода, за да оцелее. Няколко проучвания, включително космически и сателитни наблюдения, сочат, че съществува вода на Марс под ледената му кора, а в последното проучване учените са намерили доказателство под формата на лед и следи от солена вода на екватора.
След като температурата под повърхността на Марс е по-висока от точката на топене на водата, то тогава съществува течна вода под земята. Учените теоретизират, че тази топла вода се движи нагоре от дълбините към повърхността, пренасяйки сол. След това замръзва заради екстремния студ.
Този поток, воден от плътността, е от особено значение за Земята, затова е невероятно тази теория да се види приложена и върху Марс. Това показва, че тези потоци са по-важни, отколкото си мислехме, дори и на други планети, и подобрява нашето знание относно това как се държат подземните течения. Наистина е много вълнуващо“, казва проф. Симънс.
Проучването е публикувано в Journal of Geophysical research.
