„Ние знаем, че земеподобни планети са се формирали през по-голямата част от историята на Вселената с продължителност 13,8 млрд. години, което навярно е осигурило условия за създаването на древен живот в нашата галактика.“
Така смята Тиаго Кампанте от Бирмингамския университет. И продължава:
„Доста е любопитно, че древна система от земеподобни планети се е формирала в самото начало на Вселената, когато тя е била на пет пъти по-малко години.
Kepler-444 е два и половина пъти по-стара от нашата Слънчева система, която е на 4,5 млрд. години. Това ни подсказва, че планети с такива размери са се формирали през цялата история на Вселената и ние трябва да разберем кога точно е започнало да се случва това.“
Тази слънцеподобна звезда с планети на орбита, родила се още в зората на съществуването на галактиката, е била открита от международен екип астрономи. На възраст 11,2 млрд. години и с планетна система, тя потвърждава мнението, че подобни планети са се формирали през целия живот на Вселената.
За това откритие пише Astrophysical Journal, а в работата са използвани данни от наблюденията на космическия телескоп „Кеплер“. Екипът учени обединявал изследователи от Бирмингамския университет и университета на Сидни. Около звездата, получила названието Kepler-444, се въртят пет планети, а размерите им варират от Меркурий до Венера.
„Никога не сме виждали подобно нещо – такава стара звезда и толкова много неголеми планети на нейна орбита“, отбелязва Даниъл Хюбер, съавтор на изследването.
Заедно с колегите си учените определили възрастта на звездата и планетите. Те използвали метода за измерване на колебания – естествения резонанс на звездата, който създава звукови вълни, уловени от звездата.
Те водят до минимални изменения или импулси в яркостта на светилото и позволяват на учените да измерят диаметъра, масата и възрастта на звездата. Присъствието и размерите на планетите се установяват по затъмнението, което предизвикват, когато планета премине пред диска на звездата. Това падане на светимостта позволява на свой ред точно да се измерят размерите на планетата спрямо размера на светилото.
„Когато преди около двадесет години астросеизмологията току-що се беше появила, ние можехме да използваме нейните методи на Слънцето и някои ярки звезди, но благодарение на „Кеплер“ сега можем да ги прилагаме към хиляди други звезди. Астросеизмологията ни позволява точно да измерим радиуса на Kepler-444, а значи – и размера на нейните планети. Радиусът на най-малката от тях е малко по-голям от Меркурий“, казва Хюбер.
„Още на ранния етап стана ясно, че това е нещо необичайно, тъй като имахме пет планети, въртящи се около много ярка звезда – една от най-ярките, откривани от „Кеплер“. Това е фантастика, ние можем да използваме астросеизмологията, за да определим възрастта на звездата и другите ѝ особености.“
„В случая с Kepler-444 планетите се въртят около родителската звезда за по-малко от 10 дни, на разстояние, десет пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето. Близостта към родителската звезда предполага, че планетите са необитаеми, тъй като на тях няма течна вода и радиацията е много висока.
И все пак открития от рода на Kepler-444 ни дават сериозни подсказки за това, че планети, подобни на Земята, действително може да съществуват. Ние сме с крачка по-близо до Свещения граал в астрономията – земеподобна планета с годишна орбита на въртене около звезда, подобна на Слънцето.“
