Половината от европеидната раса е склонна да възприема живота в мрачни тонове.
Ако човек е изпълнен основно с отрицателни емоции, а положителните го посещават рядко, то той е мутант.
При него и нему подобните е изменен генът ADRA2b, който отговаря за изработването на хормона норадреналин, мобилизиращ организма в моменти на опасности.
Мутантите изработват мобилизиращия хормон повече от другите. И в резултат буквално винаги са нащрек, винаги са готови, което влияе на отношението им към околната действителност. До този извод са стигнали учените от университета на Британска Колумбия (Канада).
В експерименти, които ръководила Ребека Тод, двеста доброволци мутанти и толкова „нормални“ следили думи, появяващи се на екрана. Те имали различна емоционална окраска, грубо казано, „лошите“ се редували с „хубавите“. Така мутантите различавали доста повече „лоши“ думи, отколкото „хубави“. А нормалните доброволци – обратното.
„За първи път демонстрирахме, че хората, отличаващи се генетично, различно виждат околния свят и съответно реагират на него различно“, коментира получените резултати Тод.
Според изследователката носителите на изменения ген са склонни да възприемат живота в мрачни тонове, като виждат недостатъците. Присъща им е подозрителност, в тълпата те обръщат внимание основно на сърдитите, агресивни лица и не забелязват радостните. Принципно и самите мутанти са мрачни.
Анализите показват – носители на дефектния ген са почти половината европеиди. При другите раси делът на мрачните по природа не надвишава 10%.
Намусени ли сте? Чудесно!
За учудване, да си подозрителен мутант, не е толкова лошо. Както подчертава Ребека Тод, такива хора, оказвайки се сред природата, първо обръщат внимание не на красотата на пейзажа, а на потенциалните опасности, като по този начин предпазват по-жизнерадостните си другари.
Мутантите имат по-бърза реакция. А постоянното очакване на неприятности повишава способността им да им противостоят. Но с това преимуществата не завършват.
Специалисти от Йейлския университет, университета на Денвър в САЩ и Еврейския университет в Йерусалим твърдят: прекаленото веселите и безгрижните обикновено не живеят дълго. Средно продължителността на техния живот е по-кратка, отколкото на мрачните им събратя. Причината – склонността към необмислени постъпки.
Както обясняват учените, преливащото веселие опиянява ума и хората стават по-безгрижни, склонни са към риск, без изобщо да са подготвени за него. А след риска, както е известно, следват и неприятности, включително и доста опасни за живота.
Впрочем
Истинското щастие трае само 3 секунди
Докторът по медицина от Великобритания Еймс Наги е изучила случаи на проява на искрен възторг – щастливите прегръдки на членовете на спортни отбори след победа или успешен момент в игра. Тя разгледала 188 прегръдки, извършени от представителите на 21 вида спорт, и открила, че независимо от пола, националността и вида спорт, средно щастливите прегръдки траят само 3 секунди.
„Това не е случайност – твърди Еймс. – Повечето от другите сходни действия също се вместват в определена времева рамка. А това навежда на мисълта, че ние изобщо възприемаме света квантово – отрязък с продължителност около 3 секунди.“
Защо именно толкова? Както обясняват физиолозите, съществува естествена „тактова честота“ на работата на нервната система на човека, определяща нашето възприятие за настоящия момент. Точно тя трае 3 секунди.
И психолозите потвърждават: дори усещането „тук и сега“ трае толкова. Учените са на мнение, че 3-секундният ритъм изобщо може да е базов за работата на съзнанието.
