Бяло джудже, преминавайки пред диска на звезда компаньон, не затъмнява нейната светлина, а напротив – усилва я, и това може да стане отличен метод за откриване на подобни (и дори още по-екзотични) обекти.
Етън Крузе и Ерик Ейджиъл от Вашингтонския университет са открили на 2600 светлинни години от Земята интересен феномен – самолинзиращата двойна система KOI 3278.
Някога „Кеплер“ фиксирал снижение на яркостта на този обект на всеки 88,18 дни, което предполагало присъствието на планета, която при преминаване през диска на своята звезда я затъмнява частично.
Но когато Крузе се опитал по-детайлно да разгледа явлението, се изяснило нещо странно – освен снижаването на яркостта имало и периодични петчасови увеличения – 0,1% от периодите от 88,18 дни, но не във фаза с тях, а в друго време.
Освен това признаци на реално наличие на планета кандидат така и не били открити, което прибавило още по-голяма странност на системата.
Какво предизвиквало колебания в яркостта? KOI 3278 се състои от звезда, подобна на Слънцето, и бяло джудже – същата звезда, но значително по-стара, вече изхвърлила обвивката си и не поддържаща термоядрени реакции.
Изучавайки взаимното им разположение, астрономите започнали да осъзнават, че бялото джудже предизвиква нарастване на яркостта на системата, когато преминава между земния наблюдател и диска на светилото, усилвайки със своята гравитация неговата светлина.
И напротив – отслабва, движейки се зад звездата и осъществявайки обратно гравитационно линзиране. Поради колосалната плътност на бялото джудже свързаните с него гравитационни ефекти се оказали толкова големи, че направили възможен толкова необичаен сценарий като линзирането на светлината на системата като част от самата система.
Андре Аедър от Швейцария е предсказвал подобно нещо в системите, в които едно от телата е много масивно и компактно. Но оттогава нищо подобно не е отбелязвано – самият ефект изисква точно съвпадение на плоскостта на въртене на двете тела с плоскостта, в която се намира земният наблюдател. Затова търсенето на такива системи се смятало за много трудоемко, а и никой не се занимавал специално с него.
„Това е приятна изненада – подчертава 72-годишният швейцарски теоретик. – Трябва да кажа, че почти съм забравил за този ефект. Честно казано, не се надявах, че ще го открият, докато съм жив.“
И ето сега се изяснява, че откритието определено има не само теоретично значение – търсенето на екзопланети се нуждае от методи на отстраняване на лъжливите сигнали за присъствие на планети от истинските и в случая с KOI 3278 ефектът на Маедър сработил.
Отделно да отбележим, че в двойни системи, съдържащи черни дупки и неутронни звезди и разположени под също толкова удачен ъгъл, ефектът трябва да е още по-силен.
Както смята Етън Крусе, дори в данните на „Кеплер“, прегледал хиляди звездни системи, може да се намерят подобни сигнали, като се въоръжим със средства за откриване на неутронни звезди и черни дупки – обекти, които поради слабостта на тяхното излъчване е почти невъзможно да се открият по друг начин.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Science, а с достъпната му версия можете да се запознаете тук.
