Унищожителното въздействие на галактичните ръкави
Измиранията в историята на нашата планета са разпределени някак неравномерно, но отдавна предполагат връзката на такива събития с извънземни фактори.
В опит да разберат каква може да е причината учените са наложили измиранията върху траекторията на движението на Слънчевата система през Млечния път.
Слънцето и неговите планети веднъж на 200 милиона години извършват пълен оборот около центъра на галактиката. В продължение на галактичната година системата преминава през спиралните ръкави на Млечния път. В тях е доста по-голяма плътността на звездите, а понякога – и плътността на междузвездния газ.
Като съвместили днешните данни по скоростта на движение на системата около галактичното ядро с палеонтологичния летопис, специалистите начело с Мирослав Филипович от университета на Западно Сидни (Австралия) получили интересен резултат.
Почти всички пресичания със спиралните ръкави съвпадали с периодите на сериозни изчезвания на видове, включително такива чудовищни събития като кредно-палеогенното (преди 66 млн. години), триаското (преди 200 млн. години), разчистващи пътя на динозаврите, пермското, къснодевонското и изчезването от късния ордовик, както и пет по-малки сътресения.
Тъй като Слънцето 60% от времето е прекарвало в спиралните ръкави на галактиката, изследователите се опитали да проверят не е ли съвпадение преминаването през ръкава и изчезването на видове. За това била приложена „нулева хипотеза” и вероятността от съвпадението на 11 събития била съвместена с намирането на нашата планетна система в ръкавите.
Такова съвпадение може да е имало място, смятат авторите, но едва с вероятност 0,611 – тоест общо 0,36%. Очевидно в ръкавите има нещо, което не се отразява много добре на съществуващите видове?
Какво може да е то? По този въпрос авторите привеждат редица известни от литературата хипотези. Например преминаването през ръкава рязко повишават вероятността от близък взрив на свръхнова – събитие, което по принцип е способно да унищожи повечето живи организми в най-кратки срокове.
Впрочем наличните оценки от близки взривове от подобен род дори за спиралните ръкави дават прекалено малка вероятност. Всички единайсет измирания не могат да се обяснят с такава случайност.
Учените смятат за най-привлекателен друг вариант – смущения, свързани с гравитационното влияние на плътното звездно обкръжение, са нарушавали стабилността на кометния облак в периферната част на Слънчевата система, провокирайки попадане на големи комети в нашата планета.
Подобни събития могат да доведат до неприятни последствия. Да речем, през 1994 г. само една комета, паднала на Юпитер, е предизвикала в неговата атмосфера отделяне на 6 млн. мегатона енергия, което е сто пъти по-мощно от целия ядрен арсенал на Земята и 12 млн. пъти по-мощно от взрива на Челябинския метеорит.
Отчитайки, че кометата е била с диаметър само 5 км, може да се предположи, че в миналото на Земята са попадали и по-мощни кометни удари, поради което теорията за периодичното „убиване с камъни” на земния живот изглежда напълно достоверна.
Това обаче далеч не са всички възможни механизми на изтребващото въздействие на спиралните ръкави.
Според теорията на датския физик Хенрик Свенсмарк рязкото засилване на космическите лъчи, предизвикващо в земната атмосфера активно образуване на облаци, нарастването на албедото и охлаждането на планетата на теория са способни да доведат до толкова решителни климатични изменения и свързаните с тях измирания.
Едновременно не бива да се отхвърля възможността за съществуване на други механизми, които още не са попаднали в полезрението на учените.
Изследването е прието за публикуване в Serbian Astronomical Journal, а с кратката му версия можете да се запознаете на сайта arXiv.