Изследователи от университета Лунд и шведския Природоисторически музей са направили уникално откритие в добре запазена папрат, живяла преди 180 милиона години.
Във фосили на растението са намерени неразрушени клетъчни ядра и отделни хромозоми благодарение на внезапно погребване от вулканично изригване.
Добре запазените фосили, намерени в южната шведска провинция Сконе, сега привличат вниманието на научната общественост. Растението е живяло преди около 180 милиона години в юрския период, когато Сконе е бил тропичен регион и фауната е била представена основно от динозаври, а вулканите са били чести явления.
Вкаменелата папрат е била изследвана с различни микроскопски способи, рентгенови лъчи и геохимични анализи. Тестовете показват, че растението е било консервирано моментално, преди да започне да се разлага. Погребано е внезапно под вулканичния поток лава.
„Вкаменяването е станало толкова бързо, че някои клетки са запазени дори във фазата на делене“, казва Виви Вайда, професор по геология в университета Лунд.
Благодарение на обстоятелствата около внезапната смърт на папратта чувствителните компоненти на клетките са били запазени. Учените са открили клетъчни ядра, мембрани и дори отделни хромозоми. Такива структури са огромна рядкост във фосилите.
„Това, разбира се, ни води към мисълта, че има още за откриване. Не е трудно да си представим какво още може да бъде покрито в лавата около Сконе“, казва Виви Вайда.
Проф. Вайда е провел изследването с двама изследователи от Шведския музей по естествена история – Бенджамин Бомфлюр и Стефан Маклолин. Папратта принадлежи на семейство Osmundaceae, кралска папрат. В днешно време кралската папрат расте в дивите райони на Швеция и е често срещано градинско растение.
Живите представители са много близки по външен вид до фосила, което предполага, че са се случили много малко еволюционни промени през хилядолетията. Чрез сравняване на клетъчните ядра на фосилите и на живите представители учените са установили, че кралската папрат има невероятна еволюционна стабилност.
„Като цяло кралската папрат изглежда по същия начин, както е изглеждала през юрския период, и затова е перфектен пример на това, което наричаме жив фосил“, казва Виви Вайда.
Проф. Вайда също е датирал скалите около фосила, изследвайки полените и спорите, запазени в тези скали. Анализът показал, че лавата е на около 180 милиона години, от началото на юра. Тези резултати значително са усъвършенствали предишни радиометрични датирания, проведени върху близки вулкани.
В допълнение резултатите от изследването показват, че спорите на Кралската папрат, както и полените на иглолистните растения, включително кипарис и цикада, са открити в огромни количества във вулканичната скала.
Това е доказателство за разнообразна флора и за горещ и влажен климат, по времето, когато районът е покрит от опустошителното вулканично изригване.
Уникалният фосил от папрат е бил намерен през 60-те години до Сконе от фермера Густав Андерсон, който е дарил фосила на Шведския университет по естествена история.
Фосилът е бил забравен в колекцията на музея за повече от 40 години, преди да привлече вниманието на изследователите. Резултатите от изследването са публикувани в последния брой на списание Science.
