Вече не една година учените бият тревога във връзка с разширяването на антарктическите морски ледове.
Бързото топене и последващото замръзване в нова конфигурация на южните ледове били обявени за едни от най-сериозните последствия на глобалното затопляне.
Но както показват резултатите от ново изследване, в числените показатели била допусната грешка: ледниците просто не могат да се разширяват с такава скорост, за каквато говореха геолозите.
Учените правят извод, че грешката е допусната на етап анализ на спътниковите данни. Отчет за новото изследване е публикуван в списанието на Европейския съюз на науките за Земята Cryosphere.
Независимо че темповете на разширение на антарктическите морски ледници не са толкова съществени, самият процес не е за пренебрегване. За последните години, според новите данни, разширението на морския лед в Антарктида е достигнало рекордно ниво. И все пак точната причина на климатичния феномен както и преди остава предмет на спорове сред геолозите.
„Открихме, че данните за разширението на антарктическите морски ледници, представени в отчетите AR4 и AR5 на Международната група експерти по изменение не климата за 2007 и 2013 година не се съгласуват. Нашите резултати показват, че данните, използвани в единия от докладите, съдържат съществена грешка. Но ние още не знаем къде точно е допусната тя“, казва водещият автор на изследването Ян Айзенман от Института по океанография „Скрипс“ при Калифорнийския университет в Сан Диего.
В доклада AR4, който анализира научната литература за отделно взет период, се съобщава, че антарктическата морска ледена покривка е била приблизително еднаква по размери в периода от 1979 до 2005 г. От друга страна, докладът AR5 сочи, че между 1979 и 2012 г. в Южното полукълбо количеството на морския лед се е увеличавало с 16 500 кв. км на година.
„Отначало смятахме, че тези значителни изменения са се случили от 2005 до 2012 г. Но когато погледнахме как са се променили цифрите, отнасящи се към разглежданата тенденция, и как се съотнасят те с временните разширения на антарктическия морски лед, разбрахме, че някъде е била допусната грешка“, разказва Айзенман.
Учените използвали спътникови данни за измерване на скоростта на разширение на морската ледена покривка за последните 35 години. Но тези данни постъпват не от един космически апарат, а от цяла мрежа. Изследователите обединили резултатите от наблюденията на различните инструменти на няколко спътника. След използвали компютърен алгоритъм за по-нататъшната обработка на информацията и извеждането на крайните данни.
Айзенман и колегите му сравнили двата набора данни. Последният тях – докладът AR5, бил генериран с последната версия на алгоритъма Bootstrap, обновен през 2007 година, докато докладът AR4 е събиран с по-ранни версии на алгоритъма.
Изследователите открили разлики между двата набора с данни, свързани с прехода на новите спътникови датчици през декември 1991 година и с това как данните от двата различни инструмента се калибровали.
„Изглежда, калибровката на единия от записите е била проведена неправилно. Може да изглежда, че е много просто да установим грешката, свързана със събитията през 1991 г. Но записите имат толкова голямо количество шумови детайли, че установяването на „скока“ в данните не е толкова просто. Но когато четем данните на един запис от друг, се отделя голяма част от фоновите явления и грешката става очевидна“, казва Айзенман.
С изключение на по-продължителния период от време, обхващащ последния набор от данни, двата записа са почти идентични. Но сравнението на двата доклада показва, че във всеки период от дреме по-съвременният доклад дава информация за по-големи темпове на разширение на ледниците, отколкото доклада за 2005 г.
Ако грешката е в новите данни, това може да означава, че разширение на антарктическите ледници изобщо няма.
