Биологът Едуард Кипреос издига оригинална хипотеза на еволюцията на Вселената, в която няма нужда от присъствието на тъмна енергия. Космологията не отчитала насоченото забавяне на времето, поради което смятаме, че днес времето тече по-бързо, отколкото в миналото.
Тъмната енергия е хипотетична неизвестна форма на енергия, която, както смятат учените, е отговорна за ускоряващото се разширение на Вселената. На тъмната енергия се приписват екзотични свойства, които могат да обяснят ускореното разширение на Вселената.
Новото изследване на проф. Едуард Кипреос от университета на Джорджия, предлага да се откажем от идеята за ускорено разширение на Вселената и съответно от хипотезата за съществуване на тъмна енергия.
Според професора съвременните наблюдения грешно интерпретират процеса на изменение на скоростта на течение на времето и приписват неговите следствия на несъществуващо ускорено разширение на Вселената под въздействието на тъмна енергия.
Професор Едуард Кипреос
Да се обърнем към прост пример – сюжета на художествения филм „Интерстелар“. Героите на този филм пътешестват през червеева дупка на друга планета. Всеки час, прекаран в чуждия свят, е равен на седем години на Земята. Това явление може да се обясни от общата теория на относителността на Айнщайн, която твърди, че близо до обекти с мощна гравитация времето се забавя.
Специалната теория на относителността на Айнщайн сочи взаимно забавяне на времето между два движещи се обекта, или иначе казано – два движещи се обекта живеят „по-забавено“ време един спрямо друг.
Едуард Кипреос смята, че забавянето на времето не се явява взаимно, а е насочено, тоест свързано с неравномерното изменение на скоростта на течение на времето спрямо различните движещи се обекти.
За да разберем същината на идеята на професора, нека като пример да вземем GPS спътниците, които се движат доста бързо спрямо Земята, за да се появи забавяне на времето. Поради това се налага непрекъснато да се въвеждат поправки за грешката в изчислението на времето, иначе всеки ден координатите на една и съща точка на повърхността на Земята биха се изместили с 2 км.
За изчисление на поправката в разликата в скоростта на времето се използват специалната теория на относителността и преобразуването на Лоренц, което описва връзката на измененията в пространството и времето за двама наблюдатели, свързани помежду си.
Модел на Вселената, създаден от симулатора Illustris
„Специалната теория на относителността твърди, че забавянето на времето трябва да е взаимно, но днес всички наблюдавани от нас примери може да се интерпретират като насочено забавяне на времето – разказва Кипреос. – Ако погледнете GPS спътниците, то на спътника времето се забавя, а на Земята – не. Тоест земното време върви по-бързо спрямо спътника, а на спътника то се забавя спрямо Земята.“
Сега астрономите могат да наблюдават червеното изместване на Хъбъл – спектрално изместване, свидетелстващо за разширението (увеличаването на обема) на Вселената. Причината за разширението е ясна – Големият взрив, който е „разхвърлял“ галактиките във всички посоки.
Но защо разширението се ускорява? За да се обясни това, се е наложило въвеждането на понятието тъмна енергия, която по неясен засега начин кара обектите във Вселената да се отдалечават един от друг с все по-голяма скорост.
Според хипотезата на Кипреос и изчисленията, построени на специалната теория на относителността с преобразуванията на Лоренц, във Вселената се наблюдава забавяне на времето спрямо миналото. С други думи, днес във Вселената времето тече по-бавно, отколкото в миналото. По такъв начин наблюдаваният ефект „ускорение“ на разширението може да се обясни без въвеждане на понятието екзотична тъмна енергия.
Теорията на Кипреос обяснява много парадокси, които не се вписват в съвременния Стандартен модел. Така за анализ на свръхновите звезди, които се използват в качеството на „маяци“ за измерване на космологичните разстояния, ключов параметър се явява яркостта.
Наблюденията показват, че близките към Земята свръхнови имат по-голяма яркост, а по-далечните имат по-малка яркост, което показват изчисленията с отчитане на ускоряващото се разширение на Вселената. Неравномерното течение на времето обяснява това разминаване – просто в по-ранната Вселена процесите са протичали по-бързо, отколкото сега, и звездите са намалили яркост по-бързо.
Новата теория отхвърля понятието тъмна енергия, а това означава автоматично решаване на „безнадеждни“ въпроси – защо тъмната енергия е станала по-активна в последно време, що е то тъмна енергия, защо не сме я открили и как изобщо да сторим това.
Насоченото изменение на времето било по-изящен и прост модел. Интересно, че професор Кипреос, който го е разработил, се явява молекулярен биолог, изучаващ клетъчния цикъл. По думите му космологията и специалната теория на относителността го заинтересували преди няколко години.
