Тунгуският метеорит. Нова версия

Юни 1908 година, прекрасна сутрин. Едва 7 часът е. Внезапно появила се ослепителна огнена топка се носи като мълния в небето в района на река Подкаменна Тунгуска. След няколко минути мощен взрив ще повали 80 милиона дървета и ще подкоси краката на хората, намиращи се на разстояние 50 километра.

Повече от век тази загадка не дава мира на учените. Над сибирската тайга нещо се е взривило. Но какво? Комета? Астероид? Излязъл изпод земята огромен облак с метан? Антиматерия? Сблъсък на черна дупка с нашата планета? Пришълци?

Изказвани са всички тези и много други версии. Но всяка от тях била уязвима от гледна точка на науката, във всяка куцало по нещо. Тунгуският обект си останал тайнствен и загадъчен.

Сега най-сетне завесата на тази тайна може да се открехне с друга небесна топка. На 15 февруари 2013 година хиляди хора в Челябинска област наблюдавали в сутрешното небе полет, завършил с взрив.

Видео и данни от наблюдателни уреди предоставили безпрецедентната възможност да се разбере какво се случва, когато голям небесен обект се приближава към Земята. Челябинското събитие било добре дошло: може би то ще ни помогне да разгадаем и тайната на Тунгуския метеорит.

А какво знаем за него? Размерите на причинените щети и величината на сеизмичната вълна, породени от него. Всички останали сведения са само приблизителни оценки с различна степен на точност. Прието е да се смята, че взривът е станал на височина 5-10 километра, мощността му повече от хиляда пъти е превъзхождала мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима. В резултат на взрива на небесното тяло са повалени дърветата и са избухнали пожари.

Метеорит – както се знае

Ако може да се смятат сведенията от тогавашна преса за надеждни, то няма никаква загадка.

На 10 юли 1908 година издаващият се в Ростов на Дон вестник „Южен телеграф” пише, че на Земята е паднал метеорит. И дори привежда разкази на очевидци:

„Метеоритът падна с много силен шум, при сблъсъка със Земята се чу оглушителен звук от удара… Влакът от една местна линия спрял и евакуирал пътниците, те всички се втурнали да гледат далечния гост, но не могли да се приближат към него заради изгарящата горещина… По-късно, когато всичко повече или малко изстинало, го видели други хора. Според техните съобщения метеоритът почти изцяло е потънал под земята, на повърхността останала само горната му част – белезникава скала.”

Едва след много години към мястото на падането се отправила научна експедиция. Дотогава Русия си имала други проблеми – Първата световна война, Октомврийската революция, гражданска война. Не им било на руснаците до метеорити…

Но през 1921 година руският учен минералог Леонид Кулик заминал за Източен Сибир в търсене на свидетели на събитието. Според техните разкази излиза, че тунгуската огнена топка наистина е била метеорит. Когато през 1927 година Кулик най-после се добрал до мястото на предполагаемото му падане, той, за свое удивление, никъде не открил въпросния белезникав камък, споменат в разказите на очевидците. Нямало никъде и каквито и да е други отломки с космически произход.

Ученият видял само мъртвата гора – много милиони дървета. Някои стволове останали да стърчат като телеграфни стълбове, макар обгорели и лишени от клони. Но повечето дървета били повалени с корените към епицентъра и образували причудлива рисунка, напомняща пеперуда.

Съобщенията на Кулик разбунили целия свят. За съжаление през 1942 година ученият, постъпил като доброволец в милицията, починал от тиф. След войната, през 1958 г. към мястото се отправила експедиция под ръководството на Кирил Флоренски от московския Институт по геохимия и аналитична химия.

„В края на 50-те години се смяташе, че това е било или комета, състояща се предимно от лед, или астероид, който се е разбил на малки парчета, и ние трябваше да ги открием – казва Михаил Назаров, началник на лабораторията по метеорити в този институт. – Ако това космическо тяло беше влязло в атмосферата на Земята пет часа по-късно, то би се взривило над Санкт Петербург и би го разрушило напълно. Просто ужас!”

Търсенето в горите и блатата се оказали безрезултатни. Не успели да открият нищо, което дори отдалече да напомня на отломки от метеорита. Флоренски и другите участници в експедицията стигнали до извода, че не е имало удар в земята – по-скоро Тунгуският метеорит се е взривил във въздуха.

НЛО – интересно!

И така – метеорит ли е? Появили се първите съобщения за НЛО… А тъй като в тунгуското събитие имало много неясноти, много хора и дори някои учени с ентусиазъм прегърнали съвсем екзотични версии. Хипотезата за бой между два космически кораба с пришълци далеч не на всички изглеждала невероятна. И днес подобни идеи намират привърженици.

Но повечето специалисти издигат не толкова екстравагантни теории. През 2008 година Наташа Артемиева от Института за изследване на планети в Тусон (щата Аризона, САЩ) проверила с компютърен модел може ли взрив във въздуха да причини разрушения, подобни на тунгуското.

По нейните изчисления при взрив във въздуха на обект с размери 40 метра взривната вълна поражда ударни вълни, които водят до падане на дървета във формата на пеперуда.

Не всички учени се придържат към мнението за взрив на обект във въздуха. Лука Гасперини и колегите му от Болонския университет, както и изследователи от Института по морска геология (Италия) са убедени, че кратер има и твърдят, че са го открили.

През 1999 година те отишли в Сибир и веднага се отправили към езерото Чеко. Гасперини бил убеден, че на картите, издадени до 1908 година, този водоем не е бил отбелязан. Но за негово огорчение се оказало, че местните жители са знаели за съществуването на това езеро и преди взрива на метеорита (New Scientist, английска версия, 28 юни 2008 г., с. 38).

През 80-те години на миналия век там ходил и Назаров. Той изследвал торфени блата, на дъното на които лежат останки от растителност. Тези пластове лесно могат да се датират. В слоя, съответстващ на 1908 година, Назаров и колегите му открили повишено съдържание на иридий, често срещан в космическите тела (в земни породи, ако присъства, то той е в минимални количества).

Това е още един аргумент в полза на предположенията, че движението на космическия обект в долните слоеве на атмосферата рязко се е забавило и той се е взривил, разсейвайки по повърхността на Земята елементи с извънземен произход.

Други учени потвърдили наличието на иридий на мястото на падането на Тунгуския метеорит. Но въпросът останал – комета ли е било това, или фрагмент от астероид? Назаров клони към кометната версия, защото отсъстват всякакви отломки. Но Лонго и някои други учени настояват на астероидната теория.

Вече повече от столетие учените не могат да решат тази загадка. Те ту издигат нови хипотези, ту се връщат към старите. И ето че сега друга огнена топка, вече над Челябинск, предоставя възможност за повдигане на завесата на тази тайна. Този път отломки от метеорита има и те са събрани и изследвани.

Тунгуският последовател

И така, над Урал, на височина 20-25 километра се взривява метеорит, състоящ се от скални породи. Той лети по наклонена траектория. Според Дейвид Кринг, научен ръководител от Центъра за изследване на Луната на НАСА в Хюстън, небесният гост е долетял на Земята директно от астероидния пояс.

В Русия много водачи поставят в автомобилите си видеорегистратори, затова съществуват множество видеозаписи на това явление. Взривът бил съпровождан от емисии на инфразвукови вълни. Човек не може да ги чуе, но те са фиксирани ясно от датчиците на глобалната мрежа, предназначена за откриване на ядрени взривове. Според техните данни мощността на взрива във въздуха над Челябинска област е около 400 килотона тротилов еквивалент, което около 30 пъти превишава мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

Въз основа на тези цифри учените са изчислили, че небесният пришълец при влизане в атмосферата е тежал около 10 000 тона, а диаметърът му е бил около 18 метра. И най-главното – носещата се по небето огнена топка и картината на взрива удивително напомнят тунгуския случай.

Сега, когато изследователите имат в ръцете си всички тези данни, те се надяват да извършат пътешествие в миналото. „Те искат, използвайки челябинските данни, да ограничат кръга хипотези за това, което се е случило в Сибир през 1908 година”, казва астрономът Бил Кук, ръководител на Управлението по защита от небесни тела в Центъра за космически полети „Маршал” (Хънтсвил, щата Алабама, САЩ).

Взривът във въздуха и на комета, и на голям метеорит може да е достатъчно мощен, че ударната вълна да повали борове и кедри. Но взрив на комета ще предизвика повече разрушения на Земята, отколкото взрив на метеорит на същата височина, твърди Кринг.

Въз основа на резултатите от анализа на отломките на челябинския обект и наличните данни за мощността и височината на взрива, както и за мащаба на предизвиканите разрушения, учените възнамеряват да създадат компютърен модел и да го приложат за анализ на събитията от 1908 година.

Единствените точни данни за тунгуския метеорит са показанията на сеизмографите и сведенията за мащабните разрушения плюс достатъчно точни оценки за височината на взрива, които са основани на данните за ударните вълни от изпитанията на ядрени бомби. Всички останали оценки са приблизителни.

„Какво са 2 мегатона енергия или 20 мегатона енергия? Ние не знаем това – казва Кринг. – Но сега, използвайки челябинския модел, ще разберем. И ще съпоставим разрушенията, предизвикани от взрив във въздуха, енергията на взрива, в зависимост от това на каква височина се е случил той.”

А знаейки енергията, може лесно да се изчисли и масата. „Мнозина смятат, че челябинските данни ще потвърдят хипотезата за това, че тунгуският феномен е малък астероид, състоящ се от скални породи, а не комета”, казва той.

Според Гарет Колинз от Лондонския имперски колеж е рано да се отказваме от кометната хипотеза, тъй като известните комети, носещи голяма енергия (например кометата Шумейкър-Леви 9, паднала на Юпитер през 1994 г., от която на планетата останал забележим белег).

Марк Бослоу от Националните лаборатории Сандиа в Албукерк (Ню Мексико, САЩ) отдавна е пристъпил към такива изчисления и скоро ще научим техните резултати. Бослоу е започнал моделиране на тунгуското събитие въз основа на оценъчни данни още преди падането на Челябинския метеорит. Ученият смята, че сега ще може да усъвършенства моделите си.

„Надявам се, че челябинските данни ще потвърдят достоверността на нашите предишни модели на тунгуското събитие – казва той. – Вече съм уточнил въз основа на челябинските данни един от предишните тунгуски модели.”

Следващият етап е прилагането на нови версии на модели за по-детайлен анализ на тунгуското събитие.

Но ако тунгуският метеорит е бил астероид, как се е получило така, че огромен космически камък се е взривил във въздуха така, че от него нищо не е останало? Дребни обекти се взривяват, без да оставят следа, всеки ден. Но досега никой не може и да си помисли, че подобно нещо може да се случи с големи космически тела.

Тежък метал

Възможно е да става дума за желязо. До нашата планета долитат много метеорити от този метал. Например Сихоте-Алинския метеорит, паднал в планините на Далечния изток през 1947 г. Той се състои 90% от желязо. При влизане в атмосферата небесното тяло се е разбило само на няколко части, най-голямата тежала 1750 килограма.

А сега да го сравним с Челябинския метеорит, отнасящ се към клас LL хондрити, което означава ниско съдържание на метали, особено желязо.

Такива каменни метеорити са крехки и могат да се разпаднат на милиарди парчета. „Вземете парче желязо и камък. Ударете ги с чук. Камъкът ще се раздроби, а върху желязото ще остане само вдлъбнатина”, казва Детлеф Кошни, ръководител на групата по изучаване на обекти от Близкия космос в Европейската космическа агенция.

Скоростта на каменния метеорит в атмосферата надвишава звуковата скорост. От високата температура от него се отделят слой след слой. След това камъкът влиза в т.нар. свръхзвуков шок и се взривява, без да достигне Земята. Според Кошни именно така се е случило с Челябинския метеорит, а съдейки по разказа на очевидци – и с Тунгуския.

Примерът на челябинското и тунгуското събитие е доста поучителен: за да намериш нещо, трябва колкото се може по-бързо да отидеш на място. Първата експедиция се е добрала до бреговете на Подкаменна Тунгуска почти след 20 години.

„А метеоритите с времето се разрушават под действието на вятъра и дъжда, върху повърхността им се появява растителност. Процесът на разрушение започва веднага след „приземяването”. За да направиш откритие, трябва да събереш колкото се може по-голямо количество материал, иначе нищо няма да се получи”, казва Кошни.

И все пак данните за Челябинския метеорит ще позволят да се отхвърлят много неверни хипотези. „Разбира се, би било много по-интересно, ако се окаже, че е НЛО или секретно американско оръжие. Но се боя, че няма да се окаже”, казва Кошни.

New Scientist, руска версия, септември 2013