Крах на съвременната цивилизация предричат учени, които провели изследване, финансирано от НАСА.
Човечеството е обречено поради изтощение на ресурсите на Земята и неравномерното им разпределение, смятат те.
При съхраняване на сегашните темпове на развитие, потребление и разпределение на благата човечеството има всички шансове да последва примера на много цивилизации, които не са доживели до наши дни.
Такива изводи се съдържат в изследването на американски учен и специалист по приложна математика Сафа Мотешарей от изследователския център SESYNC (National Socio-Environmental Synthesis Center).
Изследването се основава на създадения от Мотешарей в сътрудничество с изследователи от областта на социологията и естествените науки международен модел HANDY (Human And Nature DYnamical) и е провеждано със съдействието на НАСА.
В работата, приета за публикуване в сп. Ecological Economics, ученият дава за пример загиналите цивилизации и подлага на съмнение възможността за устойчиво развитие на сегашната. „Падането на Римската империя, на развитата династия Хан, на империята на Маурите и Гупта, както и на големи месопотамски държави свидетелства за това, че всички развити, сложни и съзидаващи цивилизации може да са крехки и непродължителни, включително съвременната.“
Въз основа на изучаването на тези империи авторът е извел няколко фактора, способни да определят упадъка на обществото – брой на населението, климат, вода, селско стопанство и енергия.
Тези фактори могат да доведат цивилизацията до колапс, ако са съпровождани с два риска – изтощаване на ресурсите поради натоварване на екологията и икономическото разслояване на обществото на „елит“ (богаташи) и „маси“ (бедняци). Според учените тези социални явления са играли водеща роля в процеса на колапс на всички империи през последните 5000 години.
Авторът смята, че икономическото разслоение на населението вече съществува и е свързано с прекомерното потребление на ресурси, за което в индустриалните страни отговорност носи „елитът“.
„Натрупаните излишъци не се разпределят равномерно в обществото, а се контролират от елита. Голяма част от населението, произвеждаща благата, получава от елита едва малка част от тях, на нивото на минимума на съществуването или малко над него“, се казва в изследването.
В него авторите задочно отговарят на критиците, които смятат, че всички тези проблеми могат да бъдат решени благодарение на техническия прогрес. „Изменението на технологиите може да повиши ефективността на използването на ресурсите, но то също повишава потреблението на ресурси на брой от населението и обема на добив на ресурси. Поради увеличеното потребление на ресурси често се елиминира ефективността на тяхното използване.“
В сътрудничество с други именити учени Сафа отдавна изследва въпросите, свързани с въздействието на човека и планетата, занимава се с разработката на възможните сценарии на развитие на човечеството. През 2012 година той публикува изследването „Минимален модел на взаимодействие между човека и природата“. Увеличаването на производителността в селското стопанство и промишлеността в последните две столетия е довело не до намаляване, а до увеличаване на потребяваните ресурси.
Моделирайки различни сценарии на развитието на събитията, Мотешарей стига до извода, че в условия, „добре отразяващи реалността на съвременния свят, ще бъде трудно да се избегне колапсът“.
Според един от сценариите „цивилизацията се намира на стабилен път в продължение на дълъг период, но дори при оптимално изтощение на ресурсите и малък брой на елита в началото постепенно елитите започват да потребяват все повече, което води до глад сред „тълпата“ и до колапс на обществото. Важно е да отбележим, че този колапс от тип L възниква поради глад, предизвикан от неравенството, което води до загуба на работни места повече, отколкото до колапс на природата“.
Друг сценарий се фокусира върху използването на природни ресурси: „При големи мащаби на изтощение намаляването на тълпата ще настъпи по-рано, още докато елитите процъфтяват. Но в края на краищата тълпата ще изчезне напълно, а след нея – и елитите.“
Тези два механизма обясняват защо „колапсите в историята са били допуснати от елитите, за които е бил очевиден катастрофалният път (това се отнася за Римската империя и империята на маите).
Авторите не твърдят, че най-лошите сценарии са неизбежни и структурните изменения на обществото са способни да съхранят устойчивото развитие на цивилизациите. Решение може да стане по-честно разпределяне на ресурсите и намаляването на техния добив, смятат авторите на статията, цитирани от Guardian.
