Поредна седмица в средствата за масова информация текат съобщения за епидемия от ебола в Африка.
Настроенията придобиват панически привкус, след като и Либерия след Сиера Леоне обяви извънредно положение и призова населението на страната към пост и молитва.
Високата смъртност и лесното пренасяне на заразата, за която все още няма лечение, пораждат основателни опасения от разпространението на смъртоносната болест из цял свят. Но цялата тази история учудващо напомня на истерията с вируса на свинския грип.
В последните дни информационните ленти на водещите медии отново започнаха да напомнят на сводки от фронта. Само че вместо описания на боеве и загуби на враждуващите армии, техен предмет е разпространението на опасния вирус ебола. Той се появил и в Европа, и в Хонконг, и американските блогъри са възмутени, че двама техни съграждани от Либерия са пристигнали за лечение в САЩ.
Независимо че са дошли със специален самолет и всички мерки за безопасност, зловредният вирус все пак може да излезе изпод контрола на медиците и да унищожи едва ли не цялото население на „цитаделата на демокрацията“. Смъртността от хеморагичната треска, както съобщават медицински сайтове (а сега и всички останали) достига 90 процента.
Няма да спорим – от треската ебола наистина може да се умре. Вирусът поразява съдовете, правейки ги по-проницаеми; черният дроб, в който се образуват факторите за съсирване на кръвта; бъбреците, дробовете и други органи. А заразата може да се осъществи буквално по всички известни пътища – чрез пряк контакт и чрез докоснати от болния предмети, както и по кръвен път и използване на нестерилни спринцовки.
И тъкмо последното обстоятелство поставя нащрек от реална опасност. Защото при такова обилие от начини за заразяване епидемията може да се разпространи с мълниеносна скорост. Впрочем от 1976 година, когато в Африка е идентифициран този вирус, броят на неговите жертви се изчислява на хиляди за едно изригване и десетки хиляди за цялото време.
Привържениците на „крайната опасност“ от ебола посочват, че тя е изключително смъртоносна – едва ли не вирусът не успява да се разпространи извън огнището, тъй като почти всички болни в него умират. И все пак – не всички, а до 90%. И второ, инкубационният период между заразяването и появата на клинични симптоми стига до три седмици. За сравнение – при чумата този срок е максимум три дни.
Но „черната смърт“ в Средновековието периодично е ликвидирала от една трета до едва ли не 100 процента от населението на градове и цели страни. Освен това тогава комуникациите са се изчерпвали с коне, а не със самолети, влакове и автобуси, както сега. Тоест болните от ебола отдавна трябва да са разнесли заразата минимум из цяла Африка – както и по целия свят.
Както споменахме, ситуацията с африканския вирус много напомня такава с 5-годишна давност – свинския грип, чак до най-малки подробности. И тогава Световната здравна организация на всеки час обновяваше нарастващото количество на заболелите – и заедно с това внушителен процент на смъртни случаи, стигащи до 80%. Насаждаше се атмосфера на безизходност и ужас.
В света се вземаха строги мерки за безопасност, стигащи до форма на истерия. В същото време, когато истерията утихна, се оказа, че смъртността от „убийствения“ свински грип е двойно по-ниска, отколкото от неговия традиционен сезонен събрат.
Не, разбира се – никой не си е измислял умиращите в клиниките пациенти. Просто такива (и дори голямо количество) случаи на усложнения се случват при много вирусни инфекции. Грипът например също много обича да поразява съдовете, бъбреците, сърцето, мозъка. Аденовирусната инфекция често предизвиква диария (както при ебола) и т.н.
Така че манипулацията в такива случаи на изкуствено раздута паника е само една – със статистиката. Да, и при свинския грип, и при еболата броят на починалите пациенти, при които е диагностициран единия или другия вирус, може да стигне много високи проценти. Но ключовият момент е в това, че тук се отчитат само хората, при които вирусът е бил потвърден лабораторно. Това са тези болни, при които болестта е протичала тежко, което ги е накарало да се обърнат към лекар.
В същото време десетки и стотици пъти повече хора и не мислят да провеждат сложни анализи, които е способна да извърши не всяка лаборатория. А възникналите симптоми и самите болни, и поканените лекари интерпретират като „обикновена простуда“ или остра респираторна вирусна инфекция. И започват да я лекуват обикновено с „народни методи“.
Остава само да гадаем защо в световните медии сега се режисира паника по повод „смъртоносната ебола“. Толкова опасна, че досега срещу този ужасен вирус никой дори не си е направил труда да създаде ваксина.
Да се влагат десетки милиони долари за нейната разработка, стотици – за покупката на дози за ваксиниране на милиарди хора, и всичко това – за да се спасят няколко десетки хиляди (на порядъци по-малко, отколкото умират от грип) – не е много рационално.
Впрочем едва сега голяма корпорация вече се намира „на прага на революционно откритие“ на ваксина срещу ебола и се готви да подеме мащабна рекламна кампания. Точно както преди пет години швейцарска фармацевтична фирма с американски акционери успя буквално за час да разпродаде залежите си от бързо губещия годност препарат „Тамифлу“.
Впрочем не е изключено истерията по „застрашаващата света епидемия“ да се създава с чисто политическа цел – да отвлече вниманието на обществеността от по-важни проблеми.
Естествено, всичко казано по-горе не означава, че треската ебола е нещо като безобидна настинка. Макар че, съдейки по епидемиологичната статистика, именно в такъв вид протичат голяма част от случаите на заболяването.
Всяка болест изисква уважително отношение и задължително посещение при лекар – иначе бързо можеш да се окажеш сред несретниците. Просто не бива да се поддаваме на паника – медицинските сензации на тема „нови смъртоносни инфекции“ не са започнали с ебола и няма да завършат с нея.
