Най-големият град от доколумбова Америка не е загинал от ръцете на агресори и от природни катастрофи, смята мексикански антрополог.
Древният град Теотиуакан, който се намира в централната част на съвременно Мексико, е загинал от сблъсъци между групи жители с различни икономически интереси, пише Phys.org.
Такава хипотеза изказва Линда Манзаниля (Linda Manzanilla), антрополог от Националния автономен университет на Мексико, в статия, публикувана в сп. PNAS.
Руините на Теотиуакан се намират на 30 мили североизточно от съвременния град Мексико. Теотиуакан очевидно е възникнал във II в. пр.н.е. Площта на този град е достигала 26–28 кв. км, а населението – от 100 до 200 хил. души (по различни оценки).
Градът бил построен по единен план, имал правилно планиране. В епохата на своя разцвет културата на Теотиуакан е оказала голямо влияние върху другите народи, живеещи на територията на съвременно Мексико и Гватемала. Владетелите на града са контролирали централните планини на Мексико, контактували са със съседните цивилизации – маи, Оахака, Монте Албан.
През VII век градът бил разрушен и изоставен. Защо е загинал Теотиуакан, не е ясно. Споровете за причините за гибелта продължават от години. Линда Манзаниля отбелязва, че досега археолозите не са открили никакви свидетелства за чуждо нахлуване. Тя също смята, че градът не е бил опустошен в резултат на суша. Според антрополога причината за гибелта на Теотиуакан е станала борбата на различните групи негови жители.
Линда Манзаниля основава своето предположение на разкопки, анализ на човешки останки и артефакти. Тя смята, че поради изригване на вулкани в първото и четвъртото столетие хората са били принудени да се преселят от по-южните райони в Теотиуакан.
Миграциите довели дотам, че в града се смесили няколко етнически групи. Анализът на древни ДНК, изотопни анализи, изследване на храната и икономиката на града показали, че мигрантите се заселили в предградията на Теотиуакан и в неговите околности.
Някои преселници притежавали специфични умения. „Гражданите“ се ползвали от услугите на мигрантите и им давали определена, специфична работа. Това вероятно се е отразило на икономиката на Теотиуакан, но е и довело до ръст на конкуренцията между отделните райони. С времето възникнало напрежение между богатите „поръчители“, „вождовете“ от покрайнините и представители на властите.
Според Линда Манзаниля напрежението нараснало поради това, че властите настоявали за запазването на контрола над всички природни ресурси. В крайна сметка напрежението се изляло в безредици. Както смята антропологът, „разгневените граждани“ са изгорили до основи административните и ритуалните постройки, счупили са скулптурите и други забележителности. Така е паднал Теотиуакан, смята изследователят.
