През последните 100 години професорите постоянно твърдят, че Земята отвътре е суха.
През лятото на 2014 година геоложката наука беше потресена от новина: дълбоко в мантията на Земята е открито гигантско количество вода.
Водите в недрата на планетата са толкова много, че техният обем възможно три пъти превъзхожда Световния океан.
Тази вода се съдържа в породата рингвудит, която лежи на дълбочина 700 км в земната мантия. Това е форма на отдавна известния минерал оливин, от който основно се състои земната мантия.
Обемът на всички океани на Земята е 1300 млн. куб. км, а средната дълбочина на океана, разлят по повърхността на нашата планета, е около 3 километра.
През последните сто години мастити професори постоянно говорели на младата геоложка смяна, че Земята отвътре е суха. Вода и водосъдържащи минерали в мантията няма. Това се потвърждавало от практически безводния състав на дълбочинни породи от горната мантия, в които преобладават минералите оливин и пироксен – безводни силикати на магнезия и желязото.
На тази теоретична основа е построен модел за строежа на Земята. Най-отгоре е земната кора с дебелина от 10 до 70 км. Под нея се намира мантията във вид на огромна твърда каменна сфера с дебелина 2900 км. Под мантията е разположена течната част на ядрото на планетата с неизвестен състав и дебелина 2000 км. В центъра на Земята се върти твърда, вероятно желязо-никелова топка с диаметър 2740 км.
Тези данни са получени чрез сеизмични методи на изследване на дълбините. Те са влезли във всички учебници, монографии и енциклопедии.
И изведнъж през 2006 година американските геофизици Майкъл Уайсешън и Джеси Лорънс съобщават, че въз основа на анализ на 100 000 дълбочинни сеизмични профила те са открили в долната мантия на дълбочина 1200–1400 км две огромни зони на поглъщане на сеизмични вълни. Едната се намира под Северна Америка, а другата – в Източна Азия, в района на Пекин.
Изследователите я нарекли „Пекинска аномалия“. Според учените тези аномалии свидетелстват за огромни обеми вода или водосъдържащи минерали. Според Уайсешън в долната мантия се съдържат от един до пет пъти обема на Световния океан.
Тези данни били абсолютно необичайни и напълно противоречали на общоприетите представи. Затова всички привърженици на „сухата“ петрология (от гр. πέτρος – камък), специалисти по дълбочинен строеж на Земята, се оказали в шок. Никой не се решавал да коментира съобщението за „мантийните океани“.
Мълчанието било взривено през 2008 година, когато в Бразилия, в провинция Мато Гросо, от местните търсачи на диаманти било купено никому ненужно непрозрачно кафеникаво зърно диамант, открито в речния чакъл.
На 12 март 2014 година гръмнал гръм: в сп. Nature се появила статия на водещия изследовател и геохимик Греъм Пирсън от канадския университет на Алберта. В мътното зрънце с размери 3 мм той установил миниатюрно съдържание на редкия минерал рингвудит. А главното – в този рингвудит се оказали 1,5% вода.
Рингвудитът е химичен аналог на оливина, магнезиев силикат, но не ромбичен, а кубичен. За да се превърне оливинът от горната мантия в рингвудит от долната, се изисква налягане, съответстващо на налягане на дълбочина над 500 км. А тъй като рингвудитът в диаманта съдържа вода, значи Уайсешън е прав – има вода в долната мантия! Значи тя влиза в състава например на рингвудита.
Мнението на „мантийните океанолози“ подкрепя научният сътрудник на Северозападния университет на Илинойс (САЩ) д-р Стивън Джейкъбсън, оглавяващ група изследователи на земните недра по метода на акустичните вълни.
Той твърди, че акустичните колебания карат нашата планета да резонира, да „звъни“ буквално като камбана. Ученият установил, че Земята „кънти“ по-дълго, отколкото ѝ се полага в сухо състояние. Многодневният звън според него също свидетелства, че на голяма дълбочина Земята е по-скоро мокра, отколкото суха.
Как да се коментират тези данни? Действително, науката не знае как и кога се е появила хидросферата на Земята в сегашния обем. Били ли са океаните на миналото по-големи, или по-малки, не е известно. Възможно е конвекцията на литосферните плочи да отнася в мантията значително количество вода. Част от нея се отделя във вулканичните пояси, но част вероятно отива в дълбините на планетата и съдбата ѝ не е ясна.
Но обширните области на поглъщане на сеизмични вълни, действително открити от Уайсешън, на приведените профили отчетливо са свързани с течното ядро и вероятно се явяват някакво загадъчно вещество, отделяно от горната част на ядрото на планетата. Това явление обаче може да не е свързано с вода, а с водородна дегазация на Земята. Отделянето на водород от ядрото, съхраняващ се в дълбините на Земята, се проявява в горещи точки.
Пример за въздействието на мантийните горещи точки върху земната кора са гигантските вулкани на Хавайските острови или Йелоустоунския вулкан, разположен в района на Северноамериканската аномалия, открита от Уайсешън.
Както е известно, огромният супервулкан Йелоустоун, с калдера с площ 4000 кв. км, в последно време рязко се е активизирал и заплашва с гибел жителите на САЩ и с катастрофа – цялата планета.
Откриването на рингвудит в диамантеното зърно преди всичко говори за високото качество на съвременната техника за изследване на кристали с електронни микросонди. Тази апаратура позволява с точност да се определи съставът и типът фази дори във вид на микронно съдържание.
По-рано рингвудит е бил открит в метеорита „Курара“ от Западна Австралия. Сега има съобщения, че този минерал е открит и в отломките на Челябинския метеорит.
Що се отнася до находката на пришълеца от долната мантия в диаманта от Бразилия, трябва да кажем, че чистият рингвудит е безводен минерал. Не съдържа нито вода, нито хидроксидни групи (ОН).
Това означава, че минералът е изменен, хидратиран. Кога и къде – не е ясно. По-скоро хидратацията е протекла в кимберлитовата тръба, препълнена с хидратиран оливин (серпентин). В процеса на формирането на тръбата възникват също диаманти, които лесно захващат микропримеси от околната среда.
Еднаквият състав на оливина и рингвудита говори в полза на това, че двата минерала се хидратират еднотипно и се превръщат в серпентин. (ОН) групата е характерен признак за изменения на оливина при въздействието на вода или нейни пари. Същото явно се отнася и до неговия кубичен аналог.
Колкото до дълбокото „кънтене“ на Земята, то изучен аналог на това явление вероятно се явява аномално продължителният „звън“ на Луната, „чут“ от четири американски сеизмографа.
Високочувствителните уреди били поставени от четири експедиции на „Аполо“ – 12, 14, 15, 16, в различни райони на това практически безводно небесно тяло. Те фиксирали „треперене“ на Луната в продължение на дълго време (до четири часа) след падането върху нея на тежки блокове на ракети и един голям метеорит с тегло около един тон.
Специалистите обясняват това явление със сеизмичния качествен фактор на лунните породи, тоест с малка степен поглъщане на енергия поради топлинните загуби по пътя на сеизмичните вълни. Видимо това явление не е достатъчно изучено в земни условия, за да се смята мантията на Земята за „мокра“ – както е известно, водата поглъща сеизмичните вълни.
Доказателство за наличието на „Тихи океан“ в долната част на земната мантия едва ли се явява малкото количество (ОН) групи, открити в микронното съдържание на леко изменения рингвудит в диаманта от Бразилия. Очевидно помъдрелите от опита на класиците геолози могат да продължават да четат старите си лекции.
