Съществуват две противоположни гледни точки. Едната твърди, че всички събития в света са предопределени предварително и са фатални, а другата – че всичко зависи от случайността или от нашия избор.
Но най-често на тема съдба се разсъждава на дилетантско ниво. Интересно – какво казват за съдбата представителите на официалния научен свят?
Мозъкът ни взема решения преди съзнанието
Оксфордският професор по математика Маркус дю Сотой е провел експеримент, който сякаш отрича проявата на човешката свободна воля и потвърждава съществуването на съдба.
По време на заснемане на предаване на ВВС той помолил проф. Джон Дилън Хейнс от Центъра за невроинформатика Бърнстейн да сканира мозъка му, докато той натиска бутон на уред. Предстояло му да направи избор – да използва за натискането дясната или лявата ръка.
Сканирането показало, че шест секунди преди да стигне до осъзнато решение, в мозъка се активирали отделни участъци, като в случай на избор на дясната ръка зоните на активност се отличавали от тези, които били задействани в случай на избор на лявата. Получава се, че решението с коя ръка да се натисне бутончето се вземало не от съзнанието, не от собственото Аз на Сотой, а от „сивото вещество“ на мозъка.
„Разумът осъзнава вашата мозъчна активност – коментира авторът на експеримента. – А несъзнателната активност на мозъка осъзнава някои аспекти от вашата личност. Тя се намира в хармония с вашите убеждения и желания.“
От друга страна, толкова ли много знаем за процесите на мислене, протичащи в нашия мозък, че да съдим за тях толкова категорично?
Бъдещето е неопределено, съдба не съществува
В първата половина на изминалото столетие Вернер Хайзенберг открил, че далеч не всички физически явления са детерминирани, тоест техният ход е определен от случили се по-рано процеси. На свой ред Алберт Айнщайн бил убеден, че дори престъпленията на серийните убийци са предопределени предварително (макар че това, разбира се, не спасява последните от наказание).
Как тогава стои въпросът с квантовите микрочастици, чието положение в пространството е толкова трудно да се установи?
„Айнщайн е грешал – смята известният физик теоретик Мичио Каку. – Всеки път, когато гледаме електрона, той се движи. Съществува неопределеност в положението на електрона.“
Ако съществува неопределеност на ниво частици, то вероятно тя съществува и на други нива, смята Каку. Така, когато се оглеждаме в огледалото, то вече не сме такива, каквито всъщност изглеждаме в дадения момент.
„Това Аз е отпреди една милиардна от секундата, защото светлината изисква време, за да ми позволи да се отразя в огледалото и да видя себе си“, прави извод ученият. Следователно, каква той, не може да се определи ничие бъдеще, изхождайки от миналото, а съдба не съществува.
Неизбежност, съдба – относителни понятия
Философът когнитивист Даниел Клемент Денет смята, че самата постановка на въпроса за свободния избор и предопределеност (или съдба) е некоректна.
„Странно, че макар хората да разсъждават за свободния избор и детерминизма, малцина се замислят за смисъла на тези думи – констатира той. – Какво означава неизбежност, съдба?“
Например има неща, които човек може да избегне – такива като удар на падаща отгоре тухла или хвърлено копие. От тези предмети може просто да се отстраниш. Доста по-сложно е да избягаш от мълния, която изведнъж реши да ви срази в определен момент на определено място.
Затова в различни случаи може да се говори за различна степен на неизбежност. От друга страна, откъде знаем, че ситуациите, когато например избягваме дадена ситуация, също не са предопределени от някакви висши сили и не се явяват част от съдбата?
Сигурни сме, че сами сме избрали един или друг път, насочили сме своя живот във вярна или невярна, от наша гледна точка, посока… Но нима може да се съди за това, което наистина ни е било съдено? А може би е било съдено именно да избегнем един или друг избор…
„Готвите се да измените бъдещето, съдбата, да измените какво? Почакайте, смятате ли че бъдещето е неизбежно?“, пита Денет.
С други думи, и твърдението, че човек е господар на своята съдба, и това, че съдбата не може да се промени, засега остават съвършено недоказани. Дори физичните и биохимичните процеси и в едни и същи изходни условия могат да се развиват напълно различно и по непредсказуем „сценарий“.
Да, не е лесно да живееш в свят, където в нищо не можеш да си абсолютно сигурен. От друга страна, да живееш в свят, където всичко е абсолютно предсказуемо и не зависи от теб, е доста скучно.
