Свръхнова вдига фалшива тревога
Последно: 4 февруари 2013 г. в 20:12
Свръхмасивна звезда, която от 2009 г. астрономите подозират в имитация на свръхнова, все пак се е взривила истински. Резултатите от наблюденията представляват особен интерес, тъй като дават важна информация за агонията на масивните звезди в годините непосредствено преди техния взрив.
Ярката променлива звезда SN 2009ip се е намирала в спиралната галактика NGC 7259, на 67 млн. светлинни години от Земята в съзвездието Южна риба. Скоро след откриването му взривът бил признат за несмъртоносен. Изучаването на архивни данни показало, че прародителят на обекта нееднократно е фигурирал на изображения на галактиката през миналото десетилетие.
Анализът на тези снимки позволил да се определи, че звездата е била синя и гореща – тя е излъчвала около милион пъти повече енергия, отколкото Слънцето, масата й е превишавала слънчевата 50-80 пъти, а яркостта й силно варирала. Подобни обекти са известни като ярки сини променливи – такива звезди почти са изчерпали запаса си от водородно гориво и по причини, които остават слабо разбрани, от време на време изхвърлят маса. Най-известен пример на звезда от този тип е Ета Карина от нашата галактика, взривила се през 1843 г. Съвременните наблюдения са открили около нея разширяваща се със скорост 600 км/сек мъглявина, която би стигнала за формирането на десет Слънца.
Взривовете на ярките сини променливи са толкова силни, че може да се видят в други галактики. Тъй като характеристиките на излъчването от такива обекти имитират параметрите на свръхновите, те се наричат псевдосвръхнови. SN 2009ip е една от тях.
Изображение на свръхновата SN 2009ip, получено на 24 септември 2012 година.
© Joseph Brimacombe
Първият й взрив е продължил 1-2 седмици и съдейки по промените в спектъра, материалът, богат на водород, е бил изхвърлен със скорост около 600 км/сек. Година по-късно е регистрирано второ такова събитие, което също завършило доста бързо. На 24 юли 2012 г., след почти две години относително затишие, астрономите забелязали трето изригване, но този път ситуацията се променила. Вместо да угасне за броени дни, източникът останал ярък доста по-дълго. Освен това след два месеца в спектъра на обекта се появили признаци за много бързо движение на материала – скоростта достигнала 10 000 км/сек. Това бил първият намек, че SN 2009ip наистина се е взривила.
Но специалистите продължавали да се смущават от това, че яркостта на обекта не достига показателите, обичайни за свръхновите, спомнят си авторите на изследването Натан Смит и Джон Мауеран от Аризонския университет. Оставало да чакат кога материалът, изхвърлен през 2012 г., ще достигне изпратения през 2009 и 2010 г.
Защо се взривяват звездите?
Всяка голяма звезда в края на своето съществуване преживява катастрофа. Когато запасът от ядреното й гориво започне да се изчерпва, престава да гори ядрената „пещ” в центъра на звездата и налягането, поддържало равновесието в огромната газова топка, намалява. Тогава ядрото на звездата буквално за броени секунди се свива и се превръща в неутронна звезда. За миг се освобождава огромен поток енергия, той сваля външната газова обвивка на звездата, която изригва ярко и изчезва в дълбините на Вселената. В момента на изригването звездата за няколко дни може да свети по-ярко от цялата галактика.
От Земята изглежда, че на небето гори нова звезда и преди наистина се е смятало за раждане на нова звезда, затова го нарекли с латинското „Nova”. При взрив на гигантски звезди се говори за „свръхнова”. За един ден свръхновата излъчва енергия, равна на излъчването на Слънцето за 1 млрд. години, а веществото от нейната обвивка се изхвърля в пространството със скорост 10 000 км в секунда.
Това се случило на 22 септември и тогава видимата яркост на обекта нараснала 100 пъти. Свръхновата вече не можело да се отрича. Яркостта продължавала да се увеличава в продължение на две седмици, след което ден след ден започнала бавно да намалява.
„Това, че SN 2009ip се е взривила на фазата ярка синя променлива, е много интересно, тъй като не се съгласува със стандартната теория на звездната еволюция“, подчертава Мауеран. Последната гласи, че светилата с начална маса над 30 слънчеви се избавят от водородните обвивки основно благодарение на силните ветрове и изригвания, превръщайки се в наситени с хелий звезди на Волф-Райе (с много висока температура).
SN 2009ip намеква, че звездите от рода на Ета Карина са способни да станат свръхнови във всеки момент. А когато Ета Карина се взриви и изхвърленият материал се срещне с изхвърления по-рано (звездата вече се е избавила от повече от десет слънчеви маси), този обект ще стане толкова ярък, че е възможно да се наблюдава с невъоръжено око дори и през деня.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА
