Светещите червени нови – загадъчни взривяващи се звезди
Доскоро астрономите не знаеха какво се случва, когато две звезди се сближат толкова, че газът им образува едно цяло. Сега е очевидно – това са загадъчни взривяващи се звезди.
Група изследователи под ръководството на астронома и астрофизик Наталия Иванова от университета на Алберта (Канада) са предложили нов модел за обяснение на загадъчните „междинни” изригвания на звезди, които са прекалено ярки за нови и недостатъчно ярки за свръхнови.
Случва се така, че въртящите се близо една до друга две звезди с времето започват взаимно да си крадат веществото, а увеличаването на масата на по-масивната накрая води до взрив. Но в развитието на събитията е възможен и друг, по-екзотичен вариант – образуването на обща газова обвивка при сближаването на двете звезди. Доскоро астрономите нямаха представа за детайлите на този процес.
Моделирането, направено от Иванова и колегите й, показало, че при формирането на общата обвивка горещият й йонизиран материал се охлажда и разширява, освобождавайки насъбраната енергия във вид на ярко червено изригване.
Любопитно е, че изчисленията съвпадали с наскоро открит феномен – т.нар. светещи червени нови. Светимостта на тези звезди е нещо средно между показателите на новите (взрив на вещество на повърхността на бели джуджета) и свръхновите (взрив на звезди). Видимата светлина от светещата червена нова се излъчва в продължение на седмици или месеци, като с угасването става не само мъждива, но и червена – нараства светимостта в инфрачервения диапазон. След прекратяването на светенето във видимата светлина инфрачервеното излъчване не затихва, а периодично ту се усилва, ту отслабва.
Като един от най-ярките примери за такъв род звездно сливане астрономите сочат M85 OT2006-1 от галактиката M85. Температурата на нейната повърхност е малко под 1000 К, тоест тя е прекалено малка за нормална звезда.
Наталия Иванова смята, че процесът по образуване на общата обвивка на звездите може да завърши двояко. В първия случай двете звезди се сливат, пораждайки звезда с маса и светимост, различни от параметрите на всяка от двете първоначални звезди. Във втория – първоначалната двойна звезда, изхвърляйки значителна част от газовата обвивка на двете, се превръща в доста екзотичен образ на краткопериодична двойна звезда.
Целият процес може да продължи от десетки дни до няколкостотин години. И този сценарий по-скоро е разпространен във Вселената, тъй като голямата част от звездите й съществуват в двойни системи. Според изследователите събития от подобен род се случват в нашата галактика около 24 пъти на 1000 години.
Изследването е представено в сп. Science, а с кратката му версия може да се запознаете тук.