Sunjammer: най-голямото слънчево платно
Последно: 12 декември 2013 г. в 23:11
В САЩ са изпитани успешно части от конструкцията на нов космически апарат, който през януари 2015 г. ще се отправи да събира информация за нашето светило.
НАСА, корпорацията L’Garde и компанията Space Services са провели наземни изпитания на части от Sunjammer – слънчево платно, чиято задача е демонстрацията на възможности за ефективно движение в космическото пространство изключително поради ускорението, получено от Слънцето, пише Gizmag.
Досега успешно са разгръщани само две слънчеви платна. Първото разтваряне е било на 24 февруари 1993 г. на руския кораб „Прогрес М-15” с името „Знаме 2”. Вторият е заслуга на японците – през 2010 година те изведоха в Космоса апарата IKAROS, движен от 200 квадратни метра полиамиден филм с дебелина 7,5 мкм.
Sunjammer обещава да стане най-голямото слънчево платно, създавано някога от човека. Общата площ на неговата повърхност е 1200 м², което е шест пъти повече, отколкото на IKAROS. В сгънат вид платното се вмества в корпус, сравним по размери с миялна машина. Изделието тежи общо 32 кг, което е станало възможно благодарение на прилагането на каптон – тънък полиамиден филм, разработен от компанията DuPont.
В хода на наземните изпитания на Sunjammer на обекта „Ла Гард” в Калифорния е била разгърната успешно една четвърт от слънчевото платно. Отчитайки, че изпитанията са преминали в условията на земната гравитация и съпротивлението на въздуха, разработчиците смятат, че в Космоса при безтегловност и липса на атмосфера проблем с отварянето няма да има.
© Sunjammer Mission
Стартът на Sunjammer е предвиден за януари 2015 година. Ускорението, което ще получи платното от Слънцето, е малко, но дори един милиметър в секунда след няколко седмици ще се превърне в повече от 1 км/с, а след половин година ще стане достатъчно, за да изведе апарата извън пределите на Слънчевата система.
За управление на положението на платното ще послужат специални „весла” с триъгълна форма.
Очаква се платното Sunjammer да бъде изведено на позиция в точка на Лагранж L1 в системата Слънце – Земя, която ще осигури оптимално положение за наблюдение на светилото. Освен научната мисия, апаратът ще изпълни още една задача – той ще вземе на борда „космически архив” – подборка от различни записи, аудиофайлове и видеоматериали.
