Старостта е просто заболяване. И се лекува, естествено

Старостта следва да се смята не за нормално състояние на организма, а за патология. Основна роля в този процес според него играят жлезите с вътрешна секреция. Това твърди известният румънски учен Константин Пархон в монографията „Възрастова биология” – резултат от дългогодишните му изследвания.

След продължителни клинични изследвания и експерименти академик Пархон е определил ролята на всяка ендокринна жлеза в процеса на стареене и е стигнал до извода, че старостта може и трябва да се лекува.

За лечението на старостта Пархон използвал екстракти от тимусната и щитовидната жлеза, от епифизата, надбъбречната жлеза и редица други средства, включително витамини Е, В и новокаин, който той нарича витамин H₃.

В последните години тези изследвания са получили широко разпространение. Така проф. Ана Аслан от Института по борба със старостта (Румъния) експериментира със 110 души на преклонна възраст, които живеят в местния стационар. Всички те преминават през различни курсове на лечение с хормони, витамини, екстракти от жлезите, вани със сода и новокаин. Ето някои резултати от уникалната работа.

Проф. Аслан едва ли не с ужас припомня какво тягостно впечатление й направило посещението в дома на възрастните: „Наблюдавахме безпомощност и дълбоко униние; в дългите коридори се разнасяше чукане на патерици и бастуни.” Сега старците от този приют се намират под грижите на нейния институт. И станало чудо – в коридорите настъпила тишина – не останали пациенти, които да ходят с бастуни или патерици!

Хората, загубили някога човешкия си облик, активно се избавяли от явленията, съпътстващи старостта. А ако възрастният човек има добра памет, нормални слух и зрение, гладка кожа, то може ли това да се нарече старост?

Изследванията в института са насочени към лечението на старостта. Учените имали възможност да работят с повече от сто възрастни пациенти. Преди всичко било изследвано физическото им състояние от гледна точка на клиничните, физиологичните, биохимичните и хематологичините показатели. След това им било предписвано лечение с хормони, витамини, екстракти от различни тъкани и дори въглеродни вани. Най-добри резултати, да си го кажем направо – уникални, – били постигнати с въвеждането на новокаин.

Поразителни резултати

Новокаинът е открит през 1905 г.; до около 50-те години на ХХ век той се е прилагал само за обезболяване при хирургични операции и в качеството на лекарство при различни заболявания – например при лечение на ревматизъм и нарушено кръвообращение. Така използването на баналния новокаин при старците от дома, според лекарите, значително подобрило общото им състояние – патологичните явления, присъщи за болестта на Паркинсон (треперене на ръце и крака), недостатъчна гъвкавост на тялото, значително намалели. Освен това се подобрили вниманието и паметта им. Опитите върху мишки само потвърдили действието на това средство – козината на животните придобила предишния си блясък, увеличило се теглото им…

Румънските специалисти се съсредоточили върху продължителното лечение с новокаин при двайсет и пет възрастни хора. В продължение на две години никой не починал, макар че сред тях имало хора на възраст от 60 до 92 години, страдащи от сериозни заболявания на сърцето, нервната система, атеросклероза и паркинсон; някои били инвалиди.

„Побеждаваме старостта”

Всичко това са красиви думи, но без примери как да повярваме в чудодейността на новоизобретената терапия. А те са такива.

Когато пациентката В. потъпила в Института по борба със стареенето, тя била на 92 години. Била прегърбена от възрастта на тялото, лицето й било сбръчкано, очите й – помътнели, ръцете й треперели, вените й били изпъкнали, косите – посивели, зрението и слухът й били лоши, кожата на лицето и ръцете й била покрита с многобройни петна, появяващи се със старостта, паметта – отслабена – не помнела дори имената на децата си. Кръвното налягане – 220 на 115. И изобщо не можела да се сгъне…

Изминали шест години и В. не е по-малко гъвкава, отколкото била на младини, отново чува добре и може да шие без очила. Очите й са необичайно живи за нейната възраст. Сред болните, наблюдавани в института, тя се отличава със своята жизнерадост, веселост и бодрост. Признаците на старостта изчезнали от лицето й, веждите потъмнели, кожата станала гладка, мускулите – гъвкави. Тя сама се грижи за своя тоалет, почиства стаята си и ходи сама на разходка из града. Косата й се възстановила 90%, белите коси частично придобили предишния си цвят.

„Възможно е да узнаваме само от книгите, че преди хората са се залежавали в старостта”, отбелязва проф. Аслан.

Независимо че сега В. е на 97 години, тя се чувства напълно здрава. Организмът й се подмладил. След лечението тя качила 4,5 килограма, кръвното й спаднало до 190 на 100.

Още един случай. Пациентката Х., самотна жена, била на 64 години, когато се озовала в института. Тя имала глаукома на двете очи, което действало потискащо на настроението й. Страдала от безсъние и спяла не повече от 2-3 часа на денонощие. Парализа я приковала към леглото. Кръвното й налягане било много високо, паметта – влошена. За да се излекува парализата й, било достатъчно да се проведе курс с инжекции новокаин. Силата на мускулите постепенно се увеличила, паметта се подобрила. Тя отново започнала да спи по 7-8 часа. Косите й престанали да падат. Х. се подмладила. Приискало й се да работи и сега се труди като фелдшер.

Няколко думи за най-стария пациент на проф. Ана Аслан. Тове е М., на 109 години. Някога той бил пристанищен работник, а в института го довели от дома за престарели в дълбока депресия.

„Достатъчен беше бегъл поглед – спомня си Аслан, – за да се досети човек за възрастта му – абсолютно бели коси, треперещи ръце, съсухрена и сбръчкана кожа, липса на гъвкавост на тялото… Мисленето му беше забавено. Той почти нищо не помнеше. Не можеше да излезе от стаята без помощ…”

И какво мислите се е случило с него след тригодишно пребиваване в института? Х. се разхожда по двора или из близките улици и никога няма да повярвате, че е на 109 години. Оживен и бодро настроен, той обича да разказва за своята младост. Паметта му се възстановила, кожата изсветляла и се опънала, а косите му са със същия цвят, както на младини.

Витамин H₃

Днес от 180 старци, намиращи се в Института за борба със старостта, около 125 преминават курс на лечение с новокаин. Амбулаторно или вкъщи, под наблюдението на лекарите, профилактично се лекуват 1017 души на възраст от 45 до 50 години. Методиката на лечението се състои в следното – три пъти седмично на пациентите се инжектира 2-процентов разтвор на новокаин. Курсът продължава четири седмици. След десетдневно прекъсване лечението се възобновява. Новокаинът действа благотворно дори при лечение на язва на стомаха, нарушена пигментация на кожата и косопад.

В хода на терапията при болните се наблюдава укрепване на централната нервна система, което се изразява в повишен интерес към живота, работата, околната среда. Освен това новокаинът влияе на жлезите с вътрешна секреция и регулира тяхната дейност.

Накрая, новокаинът има особено свойство – той се превръща в организма в две химични вещества, едното от които е аминокиселина, наречена витамин H₁ (или H₂). Витаминизиращото действие на новокаина, поясняват учените, се отразява във възбуждане на стомашната бактериална флора, която подпомага създаването на жизненоважни вещества в организма.

На влиянието на новокаина се приписва и възстановяването на умствените способности, увеличаването на мускулната и физическата сила и нарастването на съпротивата срещу стареенето. За да се подчертаят витаминизиращите свойства на новокаина, изследователите предлагат той да се нарича витамин H₃.

Източник: Знание – сила