Двуметровата Зана, която можела да надбяга кон, не е била човек, сочи ДНК анализ.
Огромната жена на име Зана, която е живяла през XIX век в Русия и е приличала на „полумаймуна-получовек“, всъщност може да е търсеният от стотици изследователи, учени и фантасти Йети.
Това твърди проф. Брайън Сайкс (Bryan Sykes) от Оксфордския университет.
Свидетели разказвали, че тази жена, открита в кавказките планини между Русия и Грузия, е имала всички черти на „диво животно“ и е била покрита с гъста червеникава козина. Експерти смятат, че тя е открита в далечния Очамчирски район в Република Абхазия.
През 50-те години на XIX век я видял местен търговец, който наел група ловци, а те я уловили и оковали във вериги. Проф. Сайкс твърди, че Зана е държана в „яма, заобиколена от остри колове“ и била продавана от човек на човек, докато не попаднала като прислужница при княз Едги Генаба.
Тази жена маймуна имала поне четири деца от местни мъже и както съобщава Times, някои потомци на Зана и до днес живеят по тези краища.
Сайкс направил невероятното си откритие, когато провел анализи на образци от слюнка, взети от шестима живи роднини на Зана, и зъби от починалия ѝ син Куит. Анализът показал, че всички те имат нужното количество африканска ДНК, затова Зана била „100% африканка“, но не приличала на нито една известна група.
Тя приличала на див звяр, „чиято най-страшна черта било изражението на лицето ѝ – то не било човешко, а животинско“, написал през 1996 г. един руски зоолог. Този учен, събрал свидетелства от очевидци на Зана, допълвал: „Силата и издръжливостта ѝ са били огромни.“ Тя можела да надбяга кон и да „преплува бурната река Москва (в текста очевидно става дума за река Моква) дори в разлив, когато водата се повдигала до най-високото ниво“.
Някои твърдели, че тя била робиня, избягала от османците, но проф. Сайкс смята, че нейната „нямаща аналог ДНК“ опровергава тази теория. Ученият е на мнение, че предците ѝ са излезли от Африка преди повече от 100 000 години и са живели в кавказките пущинаци едно поколение след друго.
С времето Зана попаднала при княза, който я купил и я използвал като слугиня в имението си в абхазкото село Тхина. От съхранените записи на очевидци става ясно, че тя е била невероятно силна, спала на улицата и бягала гола из имота чак до смъртта си през 1890 година.
Някои колеги на Сайкс се съмняват в други негови открития, да речем, че забелязани в Бутан Йети всъщност може да са били неизвестни породи мечки. Независимо от липсата на твърди доказателства от анализ на предполагаеми „косми на Йети“ професорът казва, че си е съставил твърдото убеждение за „съществуването не нещо подобно“ след разговори с десетки свидетели.
Сайкс обяснява, че не знае кой се явява най-добрият кандидат за званието „човек маймуна“ – Голямата стъпка, Йети или Алмасти в Русия. Той казва: „Голямата стъпка се търси от много повече хора. Но аз смятам, че най-вероятният кандидат за това е или Йети, или Алмасти, живеещи в труднодостъпни и слабонаселени райони.“
Митичният Йети
Първите разкази за Йети се появили още преди XIX век при будистите, които смятали, че това същество населява Хималаите. Те описвали тайнствен звяр, който приличал на маймуна и носел в ръцете си големи камъни, които използвал като инструменти и оръжие, а също издавал свистящи звуци.
През 1832 г. един пътешественик публикувал в „Списание на Бенгалското азиатско общество“ отчет за своя поход в Непал. Той написал, че видял високо двуного животно, покрито с дълга тъмна козина, което, както му се сторило, в страха си избягало от него.
Терминът „Снежен човек“ се появил през 1921 г., когато подполковник Чарлс Хауърд-Бъри (Charles Howard-Bury) публикувал книга със заглавието Mount Everest The Reconnaissance (Планината Еверест. Разузнаване).
Интересът към Снежния човек се засилил в началото на ХХ век, когато туристи започнали да извършват пътешествия в този регион в опит да го уловят. Те съобщавали за много странни следи по снега.
Daily Mail през 1954 година организирал поход на Еверест с названието „Експедиция към Снежния човек“. По време на експедицията ръководителят на групата алпинисти Джон Анджело Джексън заснел древни рисунки на Йети и огромни следи от крака по снега. Те успели да открият и образци от косми – както се смята, от главата на Снежния човек.
Британският алпинист Дон Уилямс (Don Whillans) твърдял, че видял това създание през 1970 г., когато се изказвал на Анапурна. По думите му по време на търсенето на място за лагер той чул странни викове, а неговият водач му казал, че крясъците са на Йети. Същата нощ той видял бродещ около лагера тъмен силует.
В последно време се появяват все повече съобщения за наблюдения на Йети и учените, организирали през 2011 година конференция на тази тема в Русия, заявили, че 95% са уверени в съществуването на Снежния човек.
През 2013 г. един учен заявил, че Йети е далечен роднина на бялата мечка, която смятали за измряла преди повече от 40 000 години. Но изследователи доказали, че образците от откритите косми всъщност принадлежат на съвременна бяла мечка от рядка порода, живееща високо в планините.
Източник: Mail Online
