На 15 април 1452 г. в италианското градче Винчи е роден неоспорим гений – Леонардо да Винчи.
Автор на „Мона Лиза“, „Тайната вечеря“, създател на инженерни проекти, изпреварили своето време със стотици години. И още – на модерно оръжие и системи за подслушване.
За изобретенията на Да Винчи са изписани много книги – още през XV век италианският гений е проектирал делтаплан, парашут, автомобил, макар че тези идеи така си и останали на хартия и били реализирани чак през XIX без чертежите на великия Леонардо.
Приживе художникът винаги е осъждал войната, но е вземал участие в разработката на оръжие, подслушвателни устройства, а според слуховете – дори на инструменти за мъчения. Доказателства за последното обаче не са се съхранили.
Животът на Да Винчи е описан подробно от биографи, но един от периодите на живота му досега остава най-тайнственият и противоречив. Този период е службата му в двора на Чезаре Борджия – според свидетелства гениален политик и напълно безпринципен според същите свидетелства човек.
Леонардо да Винчи служил като военен инженер още при миланския херцог Лудовико Сфорца – през 1482 г. Сфорца го повикал на служба в качеството на архитект, хидротехник и конструктор на военни машини.
Леонардо предложил проекти на оръдия, минохвъргачки и въоръжение с нова удобна форма, което силно се отличавало от всичко известно; бронирани транспортни средства, неуязвими и непристъпни. Много от тези неща така и не били реализирани. През 1499 г. Сфорца бил свален и придворният оръжейник Леонардо останал без работа.
Докато не попаднал при Чезаре Борджия. Борджия, херцог Валентино, главнокомандващ папската армия, който планирал да обедини воюващите държави под властта на папата. Според свидетелства на съвременници той бил много избухлив и непримирим към враговете, но се отличавал с политическа лукавост, жестокост и властолюбие.
Витаели слухове, че именно той е убил своя брат и други роднини в борбата за власт. Борджия планирал сериозен военен поход през Централна Италия, за да стигне до фронта, където воювали Франция и Испания.
За това му били нужни добро оръжие, точни карти и грамотни отбранителни системи. Борджия бил в известен смисъл очарован от Леонардо, както и Леонардо вероятно е бил очарован от Борджия като човек смел и напълно независим от мненията на повечето (и общоприетия морал).
Освен това Борджия му плащал добре и Леонардо имал възможност да се занимава с интересните му разработки, без да мисли от какво ще живее. Възможно е точно затова да си е затварял очите за делата на Чезаре.
Леонардо наричал семейството на Борджия „светите дяволи“ и отбелязвал, че техните велики пороци се уравновесяват от великите им достойнства.
Той посетил много градове в областта на Централна Италия и направил шест големи карти за Борджия.
Да Винчи видял как Чезаре обесил четирима уличени в измяна офицери. Леонардо взел участие и в едно от сраженията – превземането на Сан Сеполко. След това той започнал да избягва военните акции, но не можел да не види каква разруха носят походите на херцог Валентино. И което е удивително – продължавал да работи за него. Вероятно защото смятал ползата от това сътрудничество за доста по-значима.
Борджия смятал повечето идеи на Да Винчи за негодни, но все пак ги ценял много – и ги плащал. През 1502 г. Леонардо официално станал придворен военен инженер. „Нашият дълбокоуважаван и любим приятел, архитект и генерален инженер Леонардо да Винчи има поръчение да оглежда всички укрепления и крепости, да се движи свободно и във всеки момент по собствено усмотрение да измерва и оценява всичко“, гласяла заповедта на Борджия.
За времето на работа при херцог Валентино Леонардо създал много интересни военни разработки.
Праобраз на танк
Леонардо разработил фургон на три колела във формата на костенурка, въоръжен от всички страни с пушки и окован в броня. Всъщност – първообраз на танк. Вътре трябвало да се намират осем души, които да привеждат тази машина в движение. Машината трябвало да се втурва през строя на противника и да разбива редиците, нанасяйки хаос и разруха.
Автоматично огнестрелно оръжие
Леонардо измислил устройство за отваряне на съдове с барут и едновременното му подпалване. По-късно усъвършенствал системата за автоматично запалване от огниво – пусков механизъм, разположен в центъра на пружина, която се съединява с колело. А колелото, според замисъла на автора, при въртене закача огнивото и възпроизвежда искра.
Залпов огън
В рисунките на многоцевни оръдия той снабдил обикновено оръдие с подемен блок, позволяващ да се коригира ъгълът на стрелбата и да се повиши точността на поражението. По същина това е предтеча на системите за залпов огън.
Военноморски оръдия
Леонардо предлагал да се постави на кораби голяма мортира, предвидена за един стрелец. Тя се прикрепвала на въртяща основа и така позволявала да се повиши ефективността на стрелбата.
Модифициран катапулт
Леонардо усъвършенствал едно от най-старите видове оръжие – катапулта. Катапултът с лебедка е имала гъвкаво рамо, което се извивало назад с помощта на ръчна лебедка, а също така и „кошница”, в която с помощта на стълба са се поставяли камъни за хвърляне. Резето на лебедката се дърпало, освобождавайки гъвкавото рамо. То на свой ред удряло по кошницата, която изхвърляла камъка на значително разстояние. Група от такива катапулти, стрелящи по врага, е могла да осигурява прекрасна защита.
Продълговати снаряди 
Леонардо бил един от първите, които се досетели, че въздухът влияе на траекторията на полета на снарядите.
Тогава той разработил продълговати снаряди с аеродинамична форма и направляващи крила – тази форма е актуална и в наше време.
Скорострелен арбалет
Модерната система от арбалети, разположени на голямо колело, била практически напълно автоматична. За да се приведе в действие този ефективен механизъм, бил необходим само един човек.
Взривяващи се гюлета
Разработка на Леонардо за поражение на движещи се цели – специални взривяващи се снаряди. Според замисъла при падане на гюлето неговият център подпалва другите гюлета, централното ядро се взривява и разкъсва останалите, които избухват мигновено.
Стрелба с пара
Леонардо мечтаел да създаде алтернатива на барута. Доработвайки идеята на Архимед, той се опитвал да създаде оръдие, стрелящо с пара. Според проекта това било месингово оръдие, чийто димоход се нагрявал с горелка. След това в нажежения до червено димоход се наливала вода, която „веднага се превръщала в такова огромно количество пара и дим, че изглеждало, че е станало чудо; за очите това са ярост и гняв, за ушите – яростен рев“. Налягането на парата нараствало и изхвърляло във въздуха желязна топка, намираща се в ствола.
Дионисиево ухо
Находчиво устройство – първообраз на съвременните системи за подслушване. То представлявало комбинация от слухови тръби, през които звукът от едно помещение лесно се пренасял в друго. Системата е известна още от времената на Античността, но Да Винчи я доработил първоначално за миланския херцог Лудовиго Сфорца, а след това – за Чезаре Борджия, на когото устройството много се харесало.
Витаят много слухове за това, че геният Да Винчи, освен изобретения на смъртоносно оръжие, е разработвал и страшни оръдия за мъчения. Темата често се повдига в художествената литература – така героят от романа „Шифърът на Леонардо“ професор Лангдън казва, че Леонардо изобретил ужасни, невиждани преди оръдия за изтезания. Но в дневниците на Да Винчи няма никакви споменавания за това. Макар че вероятно той не би ги и написал – геният се вълнувал за доброто си име, което искал да остави неопетнено във вековете.
Разработката на оръжие е известен компромис със съвестта на италианския гений, макар че картбланшът от Чезаре Борджия му позволил да проведе много важни за него експерименти. Перспективните разработки на учените винаги са били подкрепяни от военните – както в XV, така и в XXI век.
Интересно е, че Леонардо да Винчи е служил в двора на Борджия едновременно с друг велик италианец – Николо Макиавели, и според свидетелства двамата били свързвани от приятелски отношения.
Но нито един от тях не споменава другия в своите работи. Може би по негласно споразумение?
Източник: AiF
