Наскоро из медиите се появи „сензацията“, че от 21 до 23 декември половината земно кълбо ще се потопи в тъмнина. Тръгна слух, че дори това било потвърдено от официални представители на НАСА.
Учените обаче твърдят, че това е поредният апокалиптичен сценарий, който има за цел да сплаши човечеството. Нещо подобно вече ни обещаваха преди две години.
Тогава някакъв си тибетски лама изпрати послание до НАСА, че на 21 декември 2012 година Слънчевата система ще навлезе в галактичната „нулева полоса“. Това щяло да бъде свързано с редица опасни за човечеството явления, които в съвкупност може да се характеризират като „край на света“.
„Това е особено състояние на пространството, където се гасят и не могат да се разпространяват никакви енергии – заявил безименният лама, известен като Оракула на Шамбала. – Ще настъпи пълна тъмнина и тишина. Ще се изключат електричеството и връзките.
Тъмнината ще се съпровожда от експлозии светлина и игра на светлина и сянка. От време на време може да изглежда, че бродят фигури – сякаш мъртъвците са излезли от гробовете. Земята леко ще потреперва – като при слабо земетресение. Някои сгради може да бъдат разрушени.“
„Животните на Земята ще почувстват настъпването на „космическата тъмнина“ и ще се скрият в дупки – добавил ламата. – Хората в градовете няма да го почувстват, затова ще бъдат жертви на лудостта. Може да загинат десет процента от населението на Земята.“
Както знаем, нито на 21 декември 2012, нито по-късно се случи глобален катаклизъм. Не се състоя и предреченият от маите край на света. Защо такъв трябва да има сега?
Специалистите от Шамахинската астрофизична обсерватория „Н. Туси“ твърдят, че сценарий с „потапяне в тъмнина“ е невъзможен.
Как изглежда „механизмът“ на слънчевата буря? Това явление се поражда от смущенията на потоците слънчев вятър, които проникват в околностите на нашата планета и взаимодействат с нейната магнитосфера.
Силните магнитни бури на Слънцето изобщо не са рядкост. Една от тях е била на 23 юли 2012 година. В този ден Обсерваторията за слънчево-земно взаимодействие на НАСА е фиксирала масивно изхвърляне на слънчево вещество в космическото пространство – неговата скорост е била от 2880 до 3520 километра в секунда. Според експертите това е най-бързото коронално изхвърляне за цялата история на наблюденията.
Нивото на магнитната активност на короналната маса на разстояние една астрономическа единица от Слънцето е било 80 нанотесла – тази стойност съществено превишава показателя на магнитната буря от октомври 2003 година, която досега се смятала за най-силната в цялата „компютърна“ епоха.
Освен това изхвърлянето е било съпровождано от мощен поток фотони – един от апаратите STEREO е регистрирал нарастване на общото количество заредени частици 100 хиляди пъти.
Последната геомагнитна буря с такава сила, според източниците, е наблюдавана в периода 28 август – 2 септември 1859 г. и е получила названието „слънчева супербуря“. Тогава на Слънцето били отбелязани многобройни петна и изригвания.
Най-голямото изхвърляне на маса е било на 1 септември. Изригването е регистрирано от британския астроном Ричард Карингтън. Короналното изхвърляне е достигнало нашата планета за 18 часа. Това означава, че средната му скорост е била около 2300 км/с. Обикновено изхвърлянето достига до Земята за няколко дни със скорост под 1000 км в секунда.
„Супербурята“ тогава не преминала безследно. На 1-2 септември северното сияние се виждало дори в Куба и Ямайка, което за тези точки от земното кълбо изобщо не е типично, а също били прекъснати телеграфните връзки на територията на Европа и Северна Америка.
Този път се твърди, че в посочените дни ще се разрази най-голямата за последните 250 години слънчева буря, като тя щяла да започне още на 16 декември…
Постепенно 90 процента от слънчевата светлина ще бъдат „блокирани“. В пресата тези сведения се приписват на ръководителя на НАСА Чарлз Болден и други авторитетни експерти. В края на краищата се наложи НАСА да коментира, че паническата информация е поредната партенка.
Да, буря на Слънцето наистина се очаква, но такива събития са свързани със смущения в геомагнитното поле и не могат да доведат до слънчеви затъмнения, още повече от посочения мащаб.
И максималното, което ни заплашва, са кратковременни проблеми с техниката и здравословни неразположения при прекалено чувствителните хора.
