Сфинксът е бил на дъното на море

Всички обекти от Некропола в Гиза, включително пирамидите и Сфинксът, имат признаци на ерозия. Според някои изследователи това е свидетелство, че районът някога е бил заливан от море. Едно от доказателствата на тази хипотеза е уникална находка.

Археологът Шериф Ел Морси работил на разкопки в Гиза от 20 години. През 2013 година заедно със своя колега и основател на организацията Giza for Humanity Антоан Гигал той е публикувал изследване, посветено на тази находка, което предизвикало бурни спорове.

Д-р Робърт М. Шох бил един от първите учени, които смятали, че постройките в Гиза са много по-древни, отколкото е прието да се смята. В началото на 90-те той заявил, че, съдейки по водната ерозия, Сфинксът е с 1000 години по-стар, отколкото смятат археолозите. По такъв начин времето на неговото създаване се отнася към 5000–9000 г. пр.н.е.

Морси стигнал по-далече в изследванията. По време на заснемане на ерозията по мегалитите в Гиза той стигнал до извода, че някога тук всичко е било под вода.

„По време на заснемането на древната линия на морския бряг почти се препънах върху един блок от второто ниво на храма – разказва Морси в статия, публикувана на сайта Gigal Research. – За моя изненада издутината върху горната част на блока който едва не ме препъна, се оказа фосилизиран екзоскелет на морси таралеж – плитководно морско животно.“

Морси издигнал хипотеза, че платото Гиза било залято от море. Мястото, където е разположен храмът на Менкауре, е било древна лагуна. Морето е покривало некропола на Гиза, Сфинкса и храмовите комплекси.

Други учени смятат, че морският таралеж е попаднал в породата по време на формирането на варовика преди 30 млн. години. Но Морси е на мнение, че животното се отнася към по-съвременна епоха, тъй като то много добре се е съхранило, и това е голяма особа, която не прилича на микроскопичните морски организми, откривани обикновено във варовика.

„Можем да разгледаме най-малките детайли на екзоскелета, а това означава, че морското същество се е фосилизирало в сравнително близка епоха. Това не е изкопаемо животно, живяло преди 30 млн. години“, смята Морси.

Според археолога заливането е било значително, нивото на морето е превишавало съвременното със 75 м. Бреговата линия се е простирала от пирамидата на Хефрен до храма на Менкауре.

На Сфинкса, храма на Сфинкса и първите 20 слоя от Хеопсовата пирамида се наблюдава особено силна ерозия. На блоковете на храма присъстват наноси, които обикновено се наблюдават в лагуните и плитките морета.

Но кога точно се е случило това наводнение, е много трудно да се определи. Според Държавното обединение за научни и приложни изследвания на Австралия за последните 140 000 години колебанията на морското равнище са надвишавали 120 метра поради увеличението и топенето на ледниците по време на ледниковите цикли.