Два рекордно горещи периода са резултат от обратната връзка между сухата земя и хванатия в капан въздух.
Мегагорещините, които връхлетели Европа през 2003 година, са били свързани с обратната връзка между почвата и атмосферата, твърди хидрологът Диего Миралес от университета в Гент (Белгия) и колегите му.
Изсъхването на земята е довело до ръст на температурите близо до повърхността на планетата. Това се задържало достатъчно дълго, за да загинат зърнените култури, да се запалят горите и да загинат десетки хиляди хора.
Ако земята не е била толкова суха и ако едновременно налягането в долните слоеве на атмосферата не е било толкова аномално високо, жегата нямало да е толкова силна и да продължи толкова дълго, смятат изследователите.
Климатолозите нееднократно иса посочвали връзката между подобни епизоди на жега и области с високо налягане в атмосферата, а също обратната връзка между съхнещата почва и ръста на температурите. Миралес и екипът му прояснили взаимодействието между тези фактори въз основата на анализ на по-широк диапазон от данни, включително температурни записи на метеорологични балони и спътникови измервания на влажността на почвата, проведени преди и по време на аномалните жеги.
И така, именно изсъхването на почвата е ключът към свръхгорещините, резюмира хидрологът Дара Ентехаби от Масачузетския технологичен институт (САЩ). По думите му предложеният анализ по-добре от предишни изследвания разкрива анатомията и развитието на даденото явление.
Жегата е резултат от продължително пребиваване на антициклон на едно място (тоест област с повишено атмосферно налягане), поради което нагретите въздушни маси се оказват в капан на повърхността на земята. Ясното небе, малкото дъжд, зноят – всичко това се задържа дотогава, докато атмосферната система не мръдне от място и понякога се налага да чакаме не дни, а седмици.
Аномалната жега започва по подобен начин, но тя има една съществена разлика – тя предпочита области с ниска влажност на почвата. Земята постепенно става още по-суха и температурата на въздуха нараства още по-силно.
Затоплените въздушни маси се повдигат към долната граница на тропосферата и я избутват нагоре с четири километра, като по този начин създават дебел слой топло одеяло. През нощта топлината не се разсейва и всяка сутрин нагряването на въздуха започва от нивото, при което е спряло предния ден.
Климатологът Кевин Тренбърт от Националния център по изследване на атмосферата (САЩ) отбелязва, че работата на колегите му ще помогне на създателите на климатични модели по-коректно да изобразяват начина, по който влажността на почвата и растителността взаимодействат с атмосферата.
От друга страна, изследователите, съсредоточавайки се върху явления с локален характер, не успели да нарисуват пълна картина. Например остава неясно защо куполът на високо налягане толкова дълго се е задържал на едно място. Нищо не се казва и за това, ще станат ли свръхжегите по-често и интензивно явление в резултат на изменението на климата.
Други изследвания намекват, че вероятността от периоди със смъртоносна жега от такъв мащаб ще нарасне 5–10 пъти в близките години. Всеки път, когато лятото се окаже сухо, можем да се опасяваме от повтаряне на 2010 година.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.
