Радиосигнали от Юпитер ще помагат в търсенето на живот

Мощните радиосигнали, които генерира Юпитер, могат да бъдат използвани от учените за сканиране за наличието на океани на големите спътници на планетата. За това говорят резултатите от изследване, прието за публикуване в сп. Icarus.

Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, има 63 известни естествени спътника, включително три гигантски ледени луни, които може да крият океани под замръзналата повърхност. Астробиолозите отдавна мечтаят за изследване на Европа, Ганимед и Калисто за възможна годност за живот. От трите луни според учените Европа има най-голям жизнен потенциал.

Данните от космическия кораб „Галилео“ са показали, че Европа има подповърхностен океан на дълбочина от 80 до 170 километра. За една от най-обещаващите техники на изследването за наличие на океан под повърхността на Европа например се смята проникващ през ледовете радиолокатор, който да търси границата между ледената кора и скрития океан, а също между океана и ядрото на Европа.

© NASA

За това са необходими нискочестотни сигнали, под 30 мегахерца, като учените смятат за най-целесъобразно да използват декаметровия диапазон.

Но съществува проблем – мощното излъчване в декаметровия диапазон, което излиза от самия Юпитер. Тези радиосигнали идват от заредените частици, „уловени“ от магнитното поле на газовия гигант. За да бъдат заглушени, мисията, която ще се занимава със сондиране на неговите спътници, има нужда от мощен предавател.

Сега учените смятат, че вместо да преодоляват радиосигналите на Юпитер, за сканиране на спътниците му може да се използват декаметровите вълни на самата планета – тоест недостатъкът да се превърне в преимущество.

Учените са разработили стратегия, която предполага да се разположи космически апарат между Юпитер и един от ледените му спътници. След това сондата ще следи декаметровото лъчение от газовия гигант и ехото от сигналите, които ще се отразяват от повърхността на спътника.

Сравнявайки сигналите от Юпитер и ехото от луната, учените ще могат да определят дебелината на ледената обвивка на спътника и дълбочината на неговия океан.

Тази стратегия е известна като интерферометрична рефлектометрия. За първи път е била приложена в радиообсерваторията Dover Heights недалеч от Сидни, Австралия, през 40-те години.