Пукащи мехури в горещата супа от елементарни частици, изпълващи ранната Вселена, се разнасяли подобно на тътен от гръмотевици и тяхното ехо може да се „чуе“ и днес.
Ако го открием, много тайни за Хигс бозона ще се разкрият пред учените. Смята се, че тази частица е отговорна за масата на повечето останали и физиците се надяват, че тя ще се държи по странен и непредсказуем начин, което ще даде ключа към новата физика отвъд пределите на Стандартния модел (най-доброто от достъпните ни описания на елементарни частици и сили, действащи във Вселената).
Един от начините да се провери теорията на Хигс е да се слуша небето, разказва Дейвид Уиър от университета на Хелзинки (Финландия). „Когато полето на Хигс е било навсякъде и е давало маса на останалите частици, Вселената е преживявала много неспокойни времена“, казва ученият.
Според Стандартния модел полето на Хигс се е включило повсеместно 100 пикосекунди след Големия взрив. Но други теории (търсещи изход извън пределите на Стандартния модел) твърдят, че този процес е напомнял по-скоро бавно кипене на вода. Мехурчетата от полето на Хигс са се слели в плътна нагорещена материя, съществувала веднага след Големия взрив.
А след това, при докосване на стените на тези мехурчета, по тъканта на пространство-времето са преминавали „кръгове“ – така наречените гравитационни вълни. Преди учените смятаха, че е невъзможно те да бъдат уловени, тъй като са прекалено слаби.
Уиър и екипът му създали триизмерен модел на мехурите и техните взаимодействия с нагорещената материя и видели, че растящите мехури трябва да отделят енергия в супата от частици (създавайки ударни вълни). Тези вълни са като гърмежи, звукови удари, от които „кънтяла“ Вселената.
Ако ни провърви, новото поколение високочувствителни датчици ще може да засече тяхното ехо, допълва Уиър.
Изследването е представено в сп. Physical Review Letters.
