Обикновено хората си избират приятели, изхождайки от много различни фактори, но едва ли подозират, че имат с тях много общо дори на ниво ДНК.
Изследователи сравнили генетичните последователности на почти 2000 души, които не били свързани биологично. Оказало се, че при приятелите има много повече общи вариации на гените, отколкото при чуждите и непознатите хора. Изследователите казват, че това е научно доказателство за справедливостта на фразата „ние сме като едно семейство“.
„Хората са уникални с това, че създават дълготрайни връзки с представители на своя вид – разказва социологът Николас Кристакис от Йейлския университет. – Защо правим това? Защо се сприятеляваме? Предпочитаме компанията на хора, с които си приличаме.“
По думите му това изследване било проведено с цел да се получи пълноценен еволюционен отговор за произхода и значението на приятелството.
След като анализирали почти милион и половина маркера на генетичната изменчивост при 1932 души, изследователите открили, че при двама приятели нивото на генетична връзка е тъждествено на родство от четвърто коляно – като пети братовчеди или прапрапрародители, което съставлява до 1% от човешкия геном.
Макар на пръв поглед 1% да изглежда съвсем незначителна цифра, Христакис смята, че за генетиците това е значително число. Повечето хора дори не знаят как изглеждат петите им братовчеди. Но така или иначе сред множеството възможности си избираме за приятели хора, напомнящи на наши роднини.
Любопитно е, че най-голямо сходство се наблюдавало в гените, отговорни за обонянието, тоест възприемането на миризми. Когато хората възприемат миризмите по подобен начин, тях ги влече към едни и същи места. Възможно е по такъв начин да са се завързвали не само съвременните, но и древните познанства. Освен това древните хора именно по миризмата са отличавали своите от чуждите.
Обратната ситуация се наблюдавала от учените в гените, регулиращи работата на имунната система. Обяснението на изследователите е, че по време на еволюцията различните генотипи са защитавали хората от болестите на приятелите, лишавайки бактериите и вирусите от възможността да атакуват човешкия организъм по еднакъв начин.
Получените данни свидетелстват, че такъв метод за избор на приятели вероятно е допринесъл за човешкото развитие.
Учените установили още, че общите гени при приятелите еволюират с по-голяма скорост от всички останали. Това частично се обяснява с ускорението на процеса на развитие на човечеството в последните 30 000 години, когато много неща започнали да зависят от социалната среда, а приятелството се явява един от основните ѝ компоненти.
Изследователите признават, че изводите им засега са верни само за европейците (именно техни ДНК били използвани). Но днес много хора си избират приятели от други националности, затова на обществено ниво подобни връзки може да не са изявени. Учените отбелязват, че са отворени за дискусии и планират провеждането на по-нататъшни изследвания по въпроса.
Статията на авторите е публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
