Американски учени твърдят, че приятелите могат да определят колко дълъг живот ще има човек.
Изследователите уверяват, че близките хора по-добре от другите са способни да оценят личностните черти, свързани с дълголетието. Освен това доста по-сигурно е да разчитаме на тяхната оценка, отколкото на своята собствена.
В предишни изследвания учените са стигнали до извода, че някои личностни качества помагат да се предскаже продължителността на живота по-добре, отколкото всякакви изследвания и социално-икономически статус. Но точното измерване на качествата не беше възможно.
Джошуа Джексън от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и неговите колеги решили, че вместо да питат човека за неговия темперамент, по-лесно е да накарат близките му да го оценят. За своята работа те използвали базата данни на продължителното изследване Kelly/Connolly Longitudinal Study.
През 1930 г. 600 души на възраст малко над 20 години били поканени за изучаване на личността и току-що сключени бракове. Това изследване обръщало внимание на самооценката на личността, както и на оценката на петима близки хора.
75 години след началото на изследването учените намерили данни за трима доброволци и погледнали дали оценката за дълголетието им, по неволя изказана от приятелите им, се е сбъднала.
Оказало се, че близките са успели да назоват и оценят чертите на личността, свързани с продължителността на живота. По-специално младите хора, които били оценени като добросъвестни и открити към нов опит, впоследствие живели най-дълго.
Добросъвестността и откритостта към опит са две качества, влизащи в така наречената Голяма петица. В психологията Голямата петица са пет независими черти, които се използват за описание на човешката личност.
Петте черти включват отвореност към опит, добросъвестност, екстраверсия, доброжелателност (приятност в общуването) и невротизъм (емоционална стабилност). Добросъвестните хора са дисциплинирани, организирани и надеждни, докато откритите към нов опит са любопитни и изобретателни. Мъжете с тези черти живели по-дълго в сравнение с тези, при които те отсъствали.
За жените определящи качества се оказали емоционалната стабилност и доброжелателността. Освен това, както отбелязват изследователите, мъжкият анализ на собствената личност в голяма степен съответствал на действителността и на показанията на приятели, докато при жените не всичко е толкова розово.
