Руският физик Александър Пархомов повтори експеримента с „нискоенергийния ядрен реактор“ на Роси. Подобен реактор може да има огромни перспективи, но широкото му използване в бита засега е под въпрос.
На 27 януари 2015 г., на площадката на Високоросийския научноизследователски институт по експлоатация на атомни електростанции се състоял семинар, посветен на темата за нискоенергийните ядрени реакции (LENR).
На семинара кандидатът на физико-математическите науки Александър Пархомов представил резултатите от собствени експерименти с LENR, в хода на които примитивно копие на реактора на Роси успяло да изработи 2,5 пъти повече енергия, отколкото употребявало.
LENR е сравнително нова област на изследвания, свързана с нискоенергийните ядрени реакции, в хода на които се отделя повече топлинна енергия при минимум гама-лъчение. Според резултатите на продължителната научна работа на НАСА реакцията LENR е възможна, макар и да не се явява студен термоядрен синтез – по-скоро това е резонанс на водорода в/на метална решетка.
Схема на експеримента, проведен от Александър Пархомов.
Италианският инженер Андреа Роси първи използва LENR за търговски цели. Той демонстрира компактен реактор, представящ тръбичка със съдържание на никелов прах. При нагряване до температура около 1000 градуса по Целзий тръбичката произвежда повече топлина, отколкото употребява.
Но методиката на експеримента и нежеланието на Роси да разкрие подробности по конструкцията на реактора предизвикаха скепсис у учените, някои дори го нарекоха мошеник.
Опитният реактор LENR на Александър Пархомов.
Александър Пархомов използвал достъпното описание на реактора на Роси и го възпроизвел в своята лаборатория. Всъщност реакторът представлява просто устройство – керамична тръбичка с електронагревател и прах.
Ni +10% Li[Al H4]. Първо реакторът се нагрява с помощта на външен източник на енергия, но при достигане на определена температура реакцията LENR трябва да започне да произвежда излишно количество топлина.
Показателите на употребяваната и изработваната енергия от реактора за три режима на работа.
Според Пархомов при температура 1150 градуса и 1200–1300 градуса по Целзий топлоотдаването на реактора значително превъзхожда употребената енергия. За 90 минути работа при тези температури реакторът произвежда над потребената енергия около 3МДж, или 0,83 квтч енергия.
Това е сравнимо с енергията, отделяна при изгаряне на 70 г бензин. При това ниво йонизиращото лъчение (радиация) по време на работа на реактора не превишило фоновите показатели. Ученият провел цяла серия експерименти с реактора на Роси и смята тази технология за перспективна, макар да е още рано да се говори за нейното масово внедряване.
Дори термоустойчивите керамични реактори неизбежно се разрушават в резултат на локалното прегряване по време на експериментите с LENR.
Пархомов твърди, че експериментите му са само повторение на опростения вариант на опитите на Роси, които може да се осъществят във всяка лаборатория. Във връзка с това острата реакция на критиците на руския учен е неразбираема.
„Нищо не съм изобретил, само повторих в примитивен вариант това, което е направил Роси, възползвайки се от описанието, дадено в отчета на експертите. Особеностите в моята конструкция на реактора са пределно прости, но дори в такова просто устройство отделяната енергия повече от два пъти превишава употребената – разказва Пархомов пред ZOOM.CNews. – И все пак моите образци не работиха дълго – максимум час и половина, докато Роси твърди, че реакторите му работят повече от месец.“
Според руския учен вече е трудно да се съмняваме в съществуването на явлението студена трансмутация на ядрото (LENR), но досега няма и разумно обяснение на принципите на това явление.
„Това е предизвикателство за съвременната наука, затова можем да разберем бушуващите страсти – отбелязва Пархомов. – Не е сложно да се повтори реакторът на Роси в примитивен вид, но много по-сложно е да се накара устройството да работи устойчиво и да се научи не просто да нагрява въздуха или да подгрява вода, а да преобразува отделяната топлина в други видове енергия.
Затова засега е трудно да се предположи колко бързо ще навлязат тези устройства във всекидневния живот. Освен това е необходимо не само да се преодолеят техническите трудности, но и да се убедим в тяхната безопасност.“
