Във вторник, 23 септември, в 5,29 часа българско време Слънцето пресича небесния екватор и ознаменува началото на астрономическата есен в Северното полукълбо и астрономическата пролет – в Южното.
В този ден по цялата Земя продължителността на деня и нощта е равна, в Северното полукълбо склонението на дневното светило ще намалява все по-бързо, докато продължителността на нощта – обратното – ще се увеличава чак до зимното слънцестоене.
Смята се, че равноденствието е най-доброто време за наблюдения на полярните сияния. Поради причини, които още не са много ясни, по време на смяната на сезоните дори малки пориви на слънчевия вятър може да провокират светене на йоносферата.
И наистина есента в Северното полукълбо е сезон на полярните сияния. Първо, нощите се удължават и все още топлите вечери благоприятстват наблюденията. И второ, безпристрастната статистика отбелязва почти двукратно увеличение на повторяемостта на магнитните бури през есента, отколкото средно за година.
Последният факт не намира обяснение, защото полярните сияния се предизвикват от слънчевата активност. Но Слънцето не знае, че на Земята сезонът се е сменил.
Полярните сияния възникват по време на геомагнитни бури, когато магнитното поле на Земята вибрира под въздействието на поривите слънчев вятър. Такива пориви не представляват никаква опасност за хората, тъй като магнитното поле на планетата образува гигантски „мехур“ около Земята, наричан магнитосфера.
Тя е запълнена с електрони и протони. Когато слънчевият вятър се втурва в магнитосферата на Земята, той кара атмосферата да свети, както свети кинескопът на цветен телевизор.
Някои пориви на слънчевия вятър са свързани с изхвърлянето на коронална маса по време на интензивни изригвания на Слънцето или поради свободното изтичане на заредени частици от короналните дупки. Това се случва целогодишно, независимо от сезона.
Тогава вероятно причината за есенните и пролетните бури се явява магнитното поле на Слънцето. Нашата звезда е огромен магнит, влияещ на всички планети в Слънчевата система. Магнитосферата на Земята, която има радиус около 50 000 км, е нищожна в сравнение със слънчевата.
Магнитното поле на Слънцето се среща с магнитното поле на Земята в района на магнитопаузата. По време на смяната на сезоните двете полета си взаимодействат по-сложно. Това е въпрос от областта на геометрията.
Магнитното поле на Слънцето е успоредно на магнитната ос на Земята. Но с периодите в годината то постепенно се завърта настрани. Най-голямото отклонение се пада през пролетта и есента. В тези сезони се отварят дупки за слънчевия вятър.
