Струва ни се, че човекът е единственото същество на Земята, което получава наслада от интимните отношения, а животните просто се чифтосват, защото са програмирани от природата за размножаване.
Изглежда, не всичко е толкова еднозначно.
Сексът е нещо приятно. Макар че едва ли някой би стигнал до този извод, ако почете малко научна литература.
Вероятно защото повечето изследвания, описващи сексуалното поведение, се опират на еволюционната теория, игнорирайки непосредствените душевни и емоционални преживявания.
Да кажем, че правим секс, защото това ни помага да съхраним нашето генетично наследство, означава да не съгрешим срещу истината. Но тогава ще бъдат пропуснати мимолетните, доставящи удоволствие аспекти от тази най-базова социална потребност. Това е като да гледаш живописно платно и да виждаш само половината от цветния спектър.
Тук има такъв любопитен момент: явяват ли се хората единственият биологичен вид, способен да изпитва сексуална наслада? Науката отдавна и съвсем обосновано си задава въпроса: изпитват ли животните нещо подобно?
Съществуват научни свидетелства за това, че на животните не им е чуждо общото усещане за удоволствие. Това е добре известно на всеки, който някога е галил котка. През 2001 г. психолозите Джефри Бургдорф и Яак Панскеп открили, че лабораторните мишки обичат да ги гъделичкат. В такива моменти те изпускали невъзприемчиви за човешкия слух звуци, напомнящи весел смях. И те активно търсели това усещане.
Но разпространява ли се същото и върху плътските утехи? Един от начините да се разбере това е изучаването на половите отношения, които не могат да доведат до раждането на потомство – например между две или повече особи само от мъжки или само от женски пол, както и двойки, при които единият (или повече) от партньорите не е достигнал полова зрялост или където сексуалните контакти протичат извън сезона за размножаване.
Например шимпанзетата бонобо са известни както с еднополови взаимоотношения, така и с отношения между полово зрели особи и полузрели или млади особи. Но не е нужно да бъдеш бонобо, за да получаваш удоволствие от секс, който не води до оплождане. Това е присъщо и на белоликите капуцини.
Приматолозите Джоузеф Менсън, Сюзън Пери и Еми Периш открили, че самките от двата вида се домогвали сексуално до самците независимо дали са били способни на зачатие. С други думи, те активно правели секс дори ако бременността била невъзможна – например когато вече са бременни или в периода на лактация непосредствено след раждане. Освен това сексуалните контакти между полово зрели и незрели особи били толкова чести, както и между две възрастни животни.
Ако животните се съвкупяват повече, отколкото е необходимо за зачеване, това може да сочи към мотивация за удоволствие. В периода на овулация самката на лъва е способна да се чифтосва 100 пъти на ден в продължение на приблизително седмица, и то всеки път с няколко партньори.
За да измине пътя от зачеването до раждането на потомство, е достатъчен един сперматозоид, но изглежда, лъвицата няма нищо против многобройните полови актове.
Аналогична висока честота на чифтосване отбелязват пумите и леопардите. Може би това просто им харесва и те правят секс заради радостта от секса като такъв?
Още един аспект на въпроса – изпитват ли животните оргазъм? Това е особено интересно по отношение на особите от женски пол, тъй като оплождането не зависи от способността им да изпитват оргазъм.
Италианските изследователи Алфонсо Троизи и Моника Карози провели 238 часа в наблюдение на японски макаци и станали свидетели на 240 съвкупления между мъжки и женски особи. По време на една трета от тези чифтосвания те наблюдавали това, което нарекли оргазмична реакция на самките: „Самката обръща глава, поглежда своя партньор, протяга назад ръка и захваща с нея самеца.“
Тъй като не може да се пита самката на макака за нейните усещания, то с достатъчно основание може да се предположи, че такова поведение е аналогично на това, което се случва с жените – или поне до известна степен.
То отчасти е свързано с това, че поведението на макаците понякога се съпровожда с физиологичните изменения, наблюдавани при хората, като увеличаване на честотата на сърдечните съкращения и непроизволните конвулсии на влагалището.
Интересно е, че най-често самките на макаците демонстрират подобна реакция, когато се съвкупяват със самци, заемащи по-доминиращо положение в йерархията. Това позволява да се допусне, че съществува не само физиологична, но и социална съставка, а не просто рефлекторен отклик на половата възбуда.
Оралният секс също се среща в животинския свят. Това явление се наблюдава при приматите, петнистите хиени, козите и овцете. Самките на гепардите и лъвовете лижат и докосват половите органи на самците като брачен ритуал.
Оралният секс е разпространен и сред късоносите плодови прилепи, които, както се смята, с негова помощ продължават съвкуплението, като увеличават по този начин вероятността от оплождане.
Показателен може да се нарече пример от поведението на две кафяви мечки от резерват в Хърватия. Статия за тях била публикувана в началото на годината в сп. Zoo Biology. Изследователите наблюдавали мечките повече от шест години и фиксирали 28 акта на орален секс между двата самеца.
Учените начело с Агнешка Сергил от отдела за опазване на дивата природа на Полската академия на науките смятат, че причина за подобно поведение е това, че двата мечока са били лишени от майка, преди да завърши периодът на кърмене. Такива актове продължили много години, дори след като мечетата порасли – вероятно защото това както преди им доставяло удоволствие.
В повечето случаи, обяснявайки подобно поведение на животните, изследователите се опират на еволюционни механизми, като се опитват с всички сили да избегнат очовечаването.
Както пише в „Приложна наука за поведението на животните“ етологът Джонатан Балкомб (етологията е дисциплина от зоологията, изучаваща поведението на животните в тяхната естествена среда), „неприятните усещания, свързани с болката, предпазват животното от неправилно поведение, способно да доведе до… гибел. Точно по същия начин удоволствието поощрява животните към извършването на правилни постъпки – такива като чифтосване и кърмене“.
И все пак Балкомб смята, че учените не бива да разглеждат поведението изключително през призмата на еволюцията. Като отправна точка той използва факта, че плъхове, които се хранят с една и съща храна, след три дни започват да отдават предпочитание на непознати продукти.
Просто обяснение на този модел е предположението, че плъховете са склонни към адаптивно поведение, тъй като разнообразието на продукти им позволява да усвояват по-широк спектър хранителни вещества или – което е не по-малко вероятно – да избягват прекалена зависимост от предполагаемия ограничен източник на храна.
Но може би това е прекалено тясна гледна точка и всъщност на плъховете просто им втръсва храната и искат да опитат нещо ново? Очевидно двете обяснения са справедливи – в зависимост от това какъв подход предпочитате.
По аналогичен начин сексуалното поведение може да се формира в хода на еволюцията и борбата за оцеляване на вида – и едновременно да носи удоволствие. Именно във връзка с това, че репродуктивната способност е изключително важна за оцеляване, еволюцията е направила процеса на размножаване толкова приятен, че животните искат да се занимават с него дори когато зачатието е нежелателно или невъзможно.
Ако всичко това е така, то става ясно защо радостта от секса е достъпна не само за нас, хората.
