Живеем в общество, където оптимизмът е издигнат в култ и се явява единственият правилен модел за поведение и светоглед.
Усмихвай се, гледай весело на живота, не се притеснявай за нищо, всичко е наред, плащай своя дан незабелязано…
Казват, че оптимизмът, чийто неотменен спътник се явяват усмивката и смехът, дори удължава живота. Само дето науката отново внася своите корекции в общоприетите нагласи и този път си струва да се замислят тези, които гледат на живота излишно позитивно. Статистически такива хора умират по-рано.
И така, всички живеем в свят на оптимисти. Опитайте да потърсите нещо за песимизма и ще попаднете на многобройни текстове по въпроса колко хубаво и здравословно е да бъдеш оптимист.
В позитивната психология преобладава мнението, че оптимизмът в живота подобрява както физическото, така и психическото здраве. Резултатите от такива убеждения са хиляди книги, тренинги и методи, които ни мотивират да гледаме положително на нещата и тогава всичко ще ни бъде наред.
Но Джули Норем, професор по психология от Уелсли колидж дава пример, когато желанието да бъдеш оптимистичен може да навреди на общата кауза:
Отчитайки, че живеем сред култура на оптимизъм, на работа например не ви се иска да се представите пред околните като перманентен песимист. Но тази черта на характера ще ви е от полза при необходимост да вземете претеглено групово решение.
Оптимизмът и песимизмът имат няколко по-детайлни определения.
Диспозиционен оптимизъм и песимизъм – това е свойство на личността да очаква нещо хубаво или лошо в бъдеще, тоест виждането на живота като цяло (спомнете си примера с чашата, която за някои е наполовина пълна, а за други – наполовина празна).
Обяснителен оптимизъм и песимизъм – това е начинът, по който хората обясняват лошите неща, които се случват с тях (песимистите по-често обвиняват себе си, а оптимистите са склонни да обвиняват странични фактори).
Освен това съществува полезен (защитен) песимизъм – стратегия, благодарение на която често се учим да контролираме своето безпокойство и стрес. Същността му се свежда до това, че човек очаква най-лошите сценарии на развитие, вземайки всички превантивни мерки, за да ги избегне.
В противоположност на полезния песимизъм идва стратегическият оптимизъм – при сблъсъци с провокиращи стрес, паника или тревога събития човек се откъсва, вместо да зацикля на негативните събития.
Всяка от чертите на характера има свои плюсове и минуси, но най-често хората смятат, че диспозиционният и обяснителният оптимизъм водят до добро здраве, а защитният песимизъм и стратегическият оптимизъм дават добри резултати в обучението. Експертите смятат, че тук няма пряка взаимовръзка и всичко зависи от конкретния човек и събитие.
Резултати от изследване, публикувано миналата година в сп. Psychology and Aging, говори, че зрелите хора с по-песимистични възгледи за бъдещето статистически живеят по-дълго и тяхното здраве обективно е по-добро, отколкото при тези, които пребивават в света с розови очила. В качеството на изходен материал за анализ били взети данни от национално изследване, проведено в Германия и обхванало около 11 000 души.
Освен останалите въпроси, участващите в изследването трябвало да опишат доколко удовлетворени са от своя живот и доколко силно това удовлетворение ще бъде през следващите пет години.
Сред респондентите над 65 години (около 1300 души) от гледна точка на лекарите с вероятност да оцелеят и да поддържат сегашното си състояние на здравето песимистите се оказали с 10% повече. Това се потвърждава от Фридер Ланг, професор по психология и геронтология при университета Ерланген-Нюрнберг. А тайната е изключително проста.
Хората с по-песимистични възгледи за бъдещето са по-склонни да инвестират в предупреждение и подготовка за лошото, докато оптимистите дори не мислят за такива неща.
Аналогични резултати получил и Лесли Мартин, съавтор на книгата The Longevity Project: Surprising Discoveries for Health and Long Life from the Landmark Eight-Decade Study.
Субектите, идентифицирани в детството като най-оптимистични, починали сред първите. Те повече и по-често рискували, включително в план вредни навици (алкохол, пушене) и дори като хоби избирали по-опасни занимания.
Такива резултати напълно противоречат на общоприетия възглед за характера на човека и неговия живот. Много специалисти са единодушни, че подобно разминаване е предизвикано от игнориране на фактора на обстоятелствата.
Ако вие сте песимистични в едно, то е напълно възможно да се окажете оптимистични в нещо друго.
Става дума за всевъзможни извънредни ситуации. Изследване в Journal of Personality and Social Psychology, в рамките на което взели участие 250 семейни двойки, установило, че по-оптимистичните хора по-зле се справят със стреса.
Друго научно издание –Journal of Neuropsychiatry & Clinical Neurosciences – изучавало работата на мозъка на 16 възрастни хора, когато им показвали снимки със страшни лица. Оказало се, че оптимистите по-малко се плашат.
Макар в определени ситуации това да може да помогне за вземането на по-хладнокръвно и премерено решение, то също може да се окаже срещу човека, оставяйки го изначално по-малко подготвен за наближаващите заплахи или опасности.
В същото време абсолютните песимисти, казващи си нещо от рода: „Така или иначе няма да взема този изпит“, се потапят в депресия и не впрягат достатъчно сили за подготовка, което в резултат води до провал.
Крайностите рядко са били от полза на някого. Оптимизмът и песимизмът не се явяват изключение. Дилип Джесте, професор по психиатрия и неврология от Калифорнийския университет, казва:
„Струва си някои да бъдат по-оптимистични, отколкото песимистични, но в никакъв случай 100% оптимисти. Не зная точката на идеалния баланс, но това може да бъде нещо около 70/30.
Ерин О’Мара, доцент от катедрата по психология на университета в Дейтън, смята, че едно от полезните качества на песимизма е способността точно да определиш за себе си кое от случващото се в живота е най-важно.
Впрочем разумен процент песимизъм много помага в бизнеса. Лиза Астор, вицепрезидент на рекламна компания в Бостън, казва: „Подготовката за лошото е моят девиз в живота.“ Преди да се заеме с нов клиент, тя превърта в главата си всички най-лоши сценарии на развитие.
„Във всички важни ситуации аз премислям всички „а какво, ако…“, казва тя.
Макар че приятелите ѝ се смеят, много ценят нейната подготвеност във всяка ситуация. Дори ако смята да иде на плаж, то в чантата ѝ ще има неща за всяка необичайна ситуация.
