Космическото лъчение достатъчно стерилизира космическите апарати, затова парите, което се дават за това на Земята, може да се пренасочат към нещо друго, смятат специалисти.
Алберто Файрен от Корнуелския университет и Дирк Шулц-Макух от Вашингтонския университет са публикували в сп. Nature Geoscience изискване да се отслабят правилата, призвани да защитят планетите и прочие тела в Слънчевата система от биологично замърсяване. Учените смятат, че те възпрепятстват по-активните търсения на живот на Марс.
Специалистите сочат, че най-интересната от астробиологична гледна точка областна Марс (тези, в които може да съществува марсиански живот или да се съхрани земният) се е озовала под забрана поради изискванията на Комитета по космически изследвания към стерилизацията на космическите апарати.
Ако животът наистина може да бъде занесен на Червената планета от космическите апарати, то такъв пренос е способен да се осъществи и по естествен път и тогава това вече се е случвало.
„Ако земният живот не може да оцелее на Марс, не са ни необходими особени правила по стерилизиране на космическите кораби; ако земният живот е способен да оцелее на Марс, той по-скоро вече е направил това – метеоритните преноси се осъществяват вече четири милиарда години, а Комитетът изучава Марс от четири десетилетия и предписанията по стерилизация се спазват далеч невинаги”, подчертава Файрен в интервю за сп. Astrobiology.
Космическите апарати никога не се стерилизират напълно. Стартовата система и частите, които предстои да изгорят в атмосферата на Марс, не се обработват толкова стриктно, както тези, които се спускат на повърхността на планетата, но в продължение на няколко месеца „чистите” и „мръсните” детайли се намират в контакт помежду си.
Ако слънчевото и космическото лъчение, с които се сблъскват апаратите и в Космоса, и на повърхността на Червената планета, не са убили хилядите земни микроорганизми, отправящи се на пътешествие заедно с корабите, то те отдавна вече са там. Но ако дори нито един жив организъм не е способен да устои пред слънчевото и космическото лъчение (двамата учени са сигурни, че то е най-добрият метод за „стерилизиране”, всички усилия по предотвратяване на биологичното замърсяване ще бъдат убити в момента, когато на Марс се появят хората.
„Програмата по изследване на Слънчевата система на пилотираните кораби на НАСА предвижда изпращане на човек на Марс през 30-те години и никой няма да се учуди, ако други страни се опитат да направят това дори по-рано – отбелязва Файрен. – Невъзможно е да се стерилизират хората и щом първият космонавт стъпи на Марс, там ще се появят земни бактерии. Всички тези сложни процедури по стерилизация ще имат смисъл само през следващите две десетилетия. А след това какво?”
За изчистване на космическите апарати се изразходват огромни средства и се харчи много време. Например при подготовката на проекта „Викинг” повече от 10% от милиардния бюджет са изяли мерките по защитата на планетата от биологично замърсяване. Тези повече от $100 млн. можеше да отидат за научни изследвания, смятат специалисти.
Ако днес се изпрати апарат на мястото, където има най-големи шансове да се открие живот, той ще изисква още по-стриктна стерилизация и стойността на мисията ще надвиши всички разумни предели. Възможно е именно затова такива области на Марс още да не са изучени.
Нещата обаче не са в количеството пари. Файрен не смята за необходимо да се отделят за стерилизиране дори един милион долара. „Ако стерилизацията наистина беше необходима, не е важно какви средства би струвала тя. Ако наистина съществува риск за биологично замърсяване на Марс с космическите апарати, трябва да ги стерилизираме и точка. Но става дума за това, че такъв риск няма.”
Изключение според него трябва да се направи само за апаратите, които специално са предназначени за търсене на живот, но не поради опасения от замърсяване, а за да не става объркване: „Ако се намери живот на Марс, трябва да сме сигурни, че той не е долетял там на борда на космическия апарат – и това е проблем.”
Мнението на Файрен и Шулц-Макух не останало без внимание. Отговорили са му Катарина Конли, която се занимава със защитата на планетите в Дирекцията на научните мисии в НАСА, и Джон Рамел от Източния Каролински университет (САЩ), който оглавява мисията на КОСПАР по защита на планетите, а преди това е бил в НАСА старши научен сътрудник по астробиология.
Те твърдят, че усилията по ограничаване на възможното замърсяване постоянно се преразглеждат в светлината на последните научни данни и представляват консенсус на международната научна общественост; без тях е невъзможна никаква разумна програма по търсене на измрял или наличен живот на Марс. По-добре е да се презастраховаме.
Освен това авторите са сигурни – това, че защитата на планетата излиза толкова скъпо, е прекрасно, тъй като то гарантира, че организаторите на полета ще поставят пред себе си само целите, което си струват вложените усилия.
Накрая Рамел уверява хората, на които това е интересно, че препоръките по изменение на правилата, предлагани в статията на Файрен и Шулц-Макух, не съдържат нищо ново и всички те се разглеждат сега от КОСПАР.
Източник: Astrobiology Magazine
